Пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване да се увеличи с 5 години, а не както е сегашната възможност по закон – с три. А притежаващите висше офицерско звание и заемащи длъжност, за която се изисква хабилитация да продължат да заемат длъжностите до 7 години след навършване на 60 години, а не до 5, както е сега, съобщава otbrana.com.

Предложението е на Христо Гаджев, Станислав Атанасов, Галин Дурев и Александър Вълчев. Така войниците ще могат да служат до 51 години, офицерските кандидати и младшите офицери до 60 години, офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") до 60 години, офицерите със звание "полковник" ("капитан I ранг") до 61 години; офицерите със звание "бригаден генерал" ("флотилен адмирал") до 63 години, офицерите със звание "генерал-майор" ("контраадмирал") до 63 години, офицерите със звание "генерал-лейтенант" ("вицеадмирал") до 64 години, офицерите със звание "генерал" ("адмирал") до 67 години.

Мотивите се свързват най-вече с очакването, че през следващите години ще има голям отлив на военнослужещи, поради навършване на пределна възраст за военно звание. Други аргументи са приемственост при обучението, особено с придобиването на нова техника и облекчаване на пенсионната система.

В предложенията на депутатите се уточнява и терминът „възпиране“, от гледна точка на мисия на Въоръжените сили, който бе дискутиран по време на първото гласуване в парламента. „Възпиране е комплекс от дейности, провеждани от мирно време, целящи убеждаване на потенциален агресор, че негативните последици и загубите от негови евентуални агресивни действия биха надвишили многократно възможните ползи за него“, е предложената формулировка.

Предлагат се промени и в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, с оглед възможните права по този закон на  колежаните, които предстои да се обучават за нуждите на Министерството на отбраната. Депутатите смятат, че компенсирането на разходите за телефонни услуги на военнопострадалите и военноинвалидите не бива да бъде 20 на сто от гарантирания минимален доход, а 3 на сто от линията за бедност за съответната година.

Другото предложение е помощта за погребение на военноинвалид или военнопострадал да бъде две минимални заплати, а не 500 лв., както е сега. Тук ще си позволя да припомня на уважаемите депутати, че и в Закона за ветераните от войните на Република България е записано „При смърт на ветеран от войните наследниците или тези, които са погребали починалия ветеран, имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер на 500 лв. Помощта е за сметка на държавния бюджет.“ Би следвало и това да променят, след като смятат, както посочват в мотивите, че разходите за погребение на едно лице са нараснали на 2200-2600 лв.