Повод за изложбата е Денят на археолога - 14 февруари
За 11 пореден път НАИМ представя Националната археологическа изложба " Българска археология 2017". По традиция изложбата представя теренната работа на българските археолози през изминалата година с най-интересните находки и богат илюстративен материал. Повод за изложбата е денят на археолога 14 февруари.
Изложбата е израз на признанието на НАИМ към труда и всеотдайността на археолозите. Традиционно по време на откриването на изложбата, което ще се състои в петък, директорът доц. д-р Людмил Вагалински връчва награда на българските журналисти с принос в популяризирането на българската археология като цяло.
Тази година съорганизатори на изложбата са 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фонове. С годините "Българска археология" се наложи като символ на партньорството между широк кръг музеи от цялата страна, на признанието към труда на българския археолог и на желанието да споделим откритията си с широката публика, изтъкна доц. Людмил Вагалински.
Изложбата представя 340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология, от ранна предистория до Средновековието, посочва news.bg. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовия некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис и др. Това е начинът да сме близо до хората, сподели доц. Вагалински.
Впечатляващи резултати и находки представиха мащабните спасителни археологически разкопки на праисторическото селище Дамяница и на античните обекти при Покровник и Мощанец по трасето на автомагистрала Струма. Най-впечатляващите находки са златен амулет от селищна могила Юнаците, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково и др.
Системата функционира, доволен е доц. Вагалински. Изключително разнообразна е тазгодишната изложба на НАИМ.
Археолозите са притеснени от предложенията за частна археология. Доцент Вагалински се притеснява от приватизация на археологията. На Запад тези промени са оказали негативно влияние, по думите му.Разкопките трябва да са в държавни ръце, според шефа на НАИМ.
Средствата от износ на културни находки от иманяри са на стойността от трафика на хора и трафика на дрога.
Фактор
Изложбата е израз на признанието на НАИМ към труда и всеотдайността на археолозите. Традиционно по време на откриването на изложбата, което ще се състои в петък, директорът доц. д-р Людмил Вагалински връчва награда на българските журналисти с принос в популяризирането на българската археология като цяло.
Тази година съорганизатори на изложбата са 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фонове. С годините "Българска археология" се наложи като символ на партньорството между широк кръг музеи от цялата страна, на признанието към труда на българския археолог и на желанието да споделим откритията си с широката публика, изтъкна доц. Людмил Вагалински.
Изложбата представя 340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология, от ранна предистория до Средновековието, посочва news.bg. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовия некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис и др. Това е начинът да сме близо до хората, сподели доц. Вагалински.
Впечатляващи резултати и находки представиха мащабните спасителни археологически разкопки на праисторическото селище Дамяница и на античните обекти при Покровник и Мощанец по трасето на автомагистрала Струма. Най-впечатляващите находки са златен амулет от селищна могила Юнаците, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково и др.
Системата функционира, доволен е доц. Вагалински. Изключително разнообразна е тазгодишната изложба на НАИМ.
Археолозите са притеснени от предложенията за частна археология. Доцент Вагалински се притеснява от приватизация на археологията. На Запад тези промени са оказали негативно влияние, по думите му.Разкопките трябва да са в държавни ръце, според шефа на НАИМ.
Средствата от износ на културни находки от иманяри са на стойността от трафика на хора и трафика на дрога.
Още от Арт Фактор
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми
36 страни заявиха участие в "Евровизия 2027"
Очаква се Испания е Словения да обявят решенията си
Изумяващо – дроновете се оказаха македонски!
Не са били някакви антични, какъвто е македонският език, а супермодерни и свръхзвукови, разработени от секретна лаборатория в Албания – бивша работилница за пушки „арнаутки“