Вадим Денисенко, Униан

Извънредната среща на върха във Франция, където се говореше толкова много за Украйна, всъщност не беше за нас, а за това как ЕС (най-влиятелните страни от ЕС) ще си взаимодействат със САЩ. Ние не сме центърът на тази дискусия. Но ние сме важен елемент от дискусията.

На какво трябва да обърнете внимание сега?

Първо, във Франция не са взети решения, защото те просто не съществуват. Европа разбира, че Тръмп им предлага сделка:

• отделяне от Китай;
• трансфер на някои технологии в САЩ;
• рязко увеличение на разходите за сигурност (Украйна попада в тази категория);
• Тръмп ще напусне Русия като страшилище (но по-късно), ще остави част от войските си в Европа и няма да унищожи НАТО. Просто казано, това не е оттегляне на САЩ от НАТО - това е техният подход за мека сила.

ЕС няма ясен отговор каква позиция да заема в тази ситуация. Но на мен ми се струва, че в краткосрочен план съюзът ще се съгласи с условията на Тръмп по повечето точки.

Трябва обаче да не забравяме, че украинският въпрос може да бъде изложен на търг. Сега за европейците е изгодно да ни имат в своя периметър на сигурност. Мисля, че така ще бъде и занапред, но ние, повтарям, сме елемент от тяхната сделка със САЩ, а не единственият, макар и важен проблем.

Второ, преговорите между Русия и САЩ в Рияд са намек за руснаците: вие можете да бъдете включени в определени световни игри, като се започне от решаването на проблема с Иран (в широк смисъл - от самия Иран до хусите) до по-глобални проблеми в Африка. В същото време вече е ясно, че

Тръмп се нуждае от:

- слаба Русия, която продължава да плаши Европа;

- Русия, която ще загуби целия енергиен пазар на ЕС, а изглежда, че може да загуби и голяма част от петролния пазар на Индия, както и в Китай.

- Русия, която ще намали апетита си към КНДР;

- меката сила (морковът), повтарям, ще бъде символично включване в определени глобални процеси и наратива „Европа се страхува от нас“.

Трето, първоначалните условия за преговори на Украйна не са най-добрите. В крайна сметка в пакета от въпроси на сигурността и териториите, като равностоен стои и електоралният въпрос (кой ще участва в изборите и по какви правила ще се провеждат тези избори).

Към това може да добавим, че все още не сме в най-добри отношения с екипа на Тръмп.

Многократно съм казвал, че нашите преговори

трябва да се градят около червени линии:

- не можем да се съгласим на неутрален статут (не говорим за НАТО, в което никой няма да ни приеме, а за други възможни военно-политически съюзи);

- не можем да се съгласим с рязко намаляване на максималния брой на украинските въоръжени сили;

- не можем да се съгласим с намаляване на нашия военно-промишлен комплекс;

- трябва да имаме подписан план за 5-7 години за доставката на определен тип оръжия у нас;

- Не трябва да признаем анексираните територии за руски.

Всичко останало и особено миротворците са просто антураж. А относно изявленията на руснаците Лавров и Небензя, че трябва да напуснем Херсон и Запорожие - не се замисляйте. Това няма да стане. Това, което със сигурност ще се случи е, че предвид слабата ни преговорна позиция сега, руснаците ще се опитат да си измият ръцете с нас, ако се провали първият кръг от преговорите. Това е основната заплаха на нашата писта за преговори.

Превод: Faktor.bg