Преките загуби за нас, за целия период на санкции, възлизат само на около 20 млн. евро
Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.
Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.
В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. - 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи - основно от пренасочване на стоки на други държави - членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.
Сред причините, поради които българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар, Илиев изтъква факта, че условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Освен това вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Значителна част от българските предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години, отбелязва авторът.
Друга пречка за българските доставчици е свързана с взаимното признаване оценките на съответствие, изтъква анализаторът и отбелязва необходимостта от увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Фактор
Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.
В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. - 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи - основно от пренасочване на стоки на други държави - членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.
Сред причините, поради които българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар, Илиев изтъква факта, че условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Освен това вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Значителна част от българските предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години, отбелязва авторът.
Друга пречка за българските доставчици е свързана с взаимното признаване оценките на съответствие, изтъква анализаторът и отбелязва необходимостта от увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Още от Бизнес
Иван Шишков: Ако АПИ е черна каса, най-добре е да стигнем до създателите й
Регионалния министър заяви, че обявява "код червен" за цялата инфраструктура в Северна България
САЩ удължиха с месец срока за преговори за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“
Лицензът позволява воденето на преговори и сключването на договори до 21 ноември, чието изпълнение обаче зависи от отделно одобрение от американските власти
НСИ: Бюджетният дефицит достигна 4% за 2025 г., висок ръст в държавния дълг
Държавния дълг се е покачил с близо 20 милиарда лева само за година – от 48,851 млрд. лв. през 2024 г. до сегашните 68,057 млрд. лв., съобщават от Националния статистически институт