Северномакедонският премиер обвини България в тормоз, определяйки условията за вписване на българите в конституцията като политически натиск и несправедливо отношение.

„Те са вътре, ние сме отвън – това е форма на тормоз, нали? Бихме искали и ние да седнем на масата в Брюксел. Но каква е цената и дали това ще е последната цена, която трябва да платим?Ако някой си позволява да тормози друг, който иска да се присъедини към клуба, защо останалите трябва да мълчат? Това не е нормално... И вероятно ще се повтаря отново и отново, защото изглежда работи“, каза министър-председателят пред кореспондентката на „Евронюз“ Саша Вакулина. 

Той призова Брюксел да преосмисли правилото за единодушие и правото на вето на отделните държави, като се запита дали тези механизми все още отговарят на принципите и ценностите, заложени от основателите на Европа.

Северномакедонският премиер постави въпроса защо ЕС изисква едностранни отстъпки от Скопие, без да обръща внимание на положението на македонците в България.

„Защо тогава трябва да променяме Конституцията си? Защо не говорим за македонската общност в България? Какво става с техните човешки права? Те не могат да регистрират неправителствена организация. Не говорим за промяна в българската Конституция, а за реципрочност“, заяви министър-председателят. 

Според него този дисбаланс подкопава принципите на равнопоставеност и справедливост, които ЕС твърди, че защитава.

„Вярваме, че нашето бъдеще е в ЕС. И вярваме, че интеграцията на Западните Балкани в ЕС носи добавена стойност за самия ЕС. Въпреки всички унижения и разочарования, и въпреки настоящото недоволство сред гражданите, ние споделяме същите ценности“, добави той. 

Премиерът предупреди, че обикновените македонци стават все по-разочаровани и объркани от липсата на напредък, като поставят под въпрос какво всъщност олицетворява ЕС днес.

„Гражданите на моята страна са изпълнени с разочарование и ме питат: „Добре, господин премиер, какво следва сега? Ако направим това, ще е ли последното, или ще има още искания в бъдеще?“, добави министър-председателят. 

Той подчерта, че европейската перспектива на Северна Македония е в застой вече четвърт век.
„За съжаление, се намираме на същото място, където бяхме преди 25 години. И то не заради Копенхагенските критерии или неизпълнение на целите, а заради изкуствени спорове – като този за нашето знаме, името на държавата, промени в Конституцията – ту това, ту онова“, каза министър-председателят. 

БГНЕС припомня, че евроинтеграцията на Северна Македония зависи от изпълнението на условията от Преговорната рамка, приета с консенсус от целия блок и от Скопие. Едно от условията е вписването на българите в Конституцията.

През октомври 2024 г. председателят на ЕК заяви категорично в Скопие пред премиера, че „отварянето на първия преговорен клъстер за Северна Македония е свързано с конституционните промени, с които страната се е ангажирала“. Тя призова „всички политически сили в страната да се съберат, за да предприемат тази решителна стъпка напред“.

Въпреки че бе попитан изрично по време на съвместната пресконференция дали е споделил с Фон дер Лайен своето „предложение“ конституционните промени да бъдат с „отложено влизане в сила“, в отговора си северномакедонскиян премиер дори не спомена за тази си идея, която повтаряше непрестанно и твърдеше, че има подкрепата на „големи държави в Европа“.

Позицията на Фон дер Лайен беше подкрепена и от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който каза на министър-председателя: „За да се постигне резултат по евроинтеграцията, трябва да се изпълни договореното през 2022 г. Договореното вече е договорено и няма за какво друго да се договаряме. Не ни трябва план Б – трябва да изпълним план А.“

През август 2025 г. Урсула фон дер Лайен отново подчерта, този път в София: „Само въз основа на собствени заслуги Западните Балкани ще станат част от ЕС.“ | БГНЕС