Майа Любомирска

В дните преди парламентарните избори тече бурно разставяне на кадрите на Държавна сигурност – първо, а вече и второ поколение , в листите на различни партии.

„Пренареди ДС" не е регистрирана в ЦИК, но може да се регистрира в бъдещото Народно събрание като нова парламентарна група. Както разбираме има спор дали бъдещите депутати да не се нарекат

„Групата на Решетников"

Името обаче е без значение. Важно е да се знае, че групата обхваща целия политически спектър. Ляво, дясно, център. Това е новото попълнение на бившата(?!) Държавна сигурност в политическия живот. В първите години действаха старите ченгета. Днес вече е времето на техните деца и внуци. „Монтерей" не е име само от миналото. Както не само в миналото действаха Тома Томов, Славчо Велков, Таско Ерменков, Георги Марков и

други знайни и незнайни „бойци на тихия фронт".

Има една разлика: докато преди години те се криеха в миша дупка, а някои от тях дори отричаха, че са били част от репресивния апарат на БКП, днес същите, а и техните отрочета се гордеят с това минало. Сега нали е ясно, че лозунгът е: В името на Родината. Ама коя Родина, след като операциите от А до Я, от първата до последната са поръчвани и одобрявани от КГБ?! А КГБ работи за родината на чичко Сталин, за който се пееше, че най-обичал малките деца(!?) Ерго нашенските „тихофронтовци" са работили за родината на чичко Сталин.

Сега веднага скачат защитниците на националната сигурност, за ни кажат, че нищо не разбираме е че ако не са били те, нямало да я има България. Не вярвате ли? Ето какво казва в интервю от 2009 г едно от децата на бойците на тихия фронт Камен Петков, който „скокна" от „Атака" при ДПС: „Син съм на Марин Петков - бивш дипломат, един от елитните разузнавачи на България. Нека да не забравяме, че за да има България това, което има в момента (18 години се разграбва и още не може да се разграби), то е дело на такива хора като баща ми. Нашата разузнавателна служба е била на второ място в света - след Мосад. Това е казвано и потвърждавано от другите служби."

А на въпроса, че някой може да каже, че е син на човек с агентурно минало, Камен Петков отговаря „Гордея се с моя баща и неговото минало. И нека да не бъркаме разузнавач с доносник - разликата е огромна. Единият е работил за България, другият е писал доноси за съседа си."

Впрочем бащата на Марин Петков, който е починал миналата година, сам разказва, че е

Работил в Първо главно управление на ДС под прикритие

като консул в Рим и като пълномощен министър в Мексико. Завършил е школата на КГБ и не без гордост Марин Петков разкрива, че е вербувал Сергей Антонов, който леви среди се опитват да изкарат жертва на италианците и атентата срещу папата. Колеги на покойния разузнвач-вербовчик разказват, че е работил под прикритие и във Външно министерство и в Министерството на финансите. Само в скоби ще кажем, че покойният Петков става известен в годините на демокрацията и с фирмите си, едната от които е еленската мандра „Млекимекс", около която имаше протести на еколози. Справка в търговския регистър "Дакси" от 2014 г разкрива, че бившият заместник-директор на Първо главно управление на ДС има интересни участия и в други компании и дружества.

Сред тях са "Импакт Корпорейшън" АД, Национален приватизационен фонд "Свети Никола" АД, Сдружение "Асоциация на разузнавачите от запаса", "Аримекс" АД, "Ортфинанс" и ЕАРТ-ООД.

Разследващи журналисти обръщат внимание на връзката на Петков с фирмата "Аримекс", където той е съсобственик с Емил Коцев и Петър Тухчиев. Според тях „по-интересното е обаче, че като предмет на дейност на фирмата е посочено "търговско посредничество с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия". Капиталът обаче е меко казано внушителен за подобен тип дейност. Според "Дакси" той е 1 000 000 лева - сума, немислима за бакалия, пък била тя и голяма, което поражда въпроса, дали въпросното дружество не е всъщност параван за други стопански цели?"

Както стана политическа практика вече и бившият депутат от „Атака" Камен Петков претърпя политическа метаморфоза и вече е в листите на ДПС. Всъщност в годините на прехода това е партията, която се е оказала 

ятак на най-много десари

Петков обясни това обръщане като принципно, защото „ ДПС е патриотична партия, а Ахмед Доган е изградил и запазил етническия мир в България". Както се казва, след бащите дойде времето на синовете.

Навярно също принципно е и решението Тома Томов – агент Тодоров от Първо главно управление на ДС, да води листа на БСП. Колкото и да се опитва да пренаписва историята и Тома Томов не може да скрие истината за баща си – началника на затвора в Белене Никола Томов

Но като говорим за квотата на ген. Решетников, не можем да не споменем Ана Ананиева. Тя е 17 в листата на БСП в 24 МИР. И освен че е дъщеря на Нора Ананиева, беше огласена и като „топлата" връзка, чрез която се е осъществила онази митична среща на Корнелия Нинова с ген. Решетников преди да бъде издигната кандидатурата на президента Румен Радев. Ана Ананиева е второ поколение от червения елит, тъй като майка й беше известен член на БКП и деец в Института за съвременни социални теории към АОНСУ до 1989 г., а след това вицепремиер в двата кабинета на БКП/БСП на Андрей Луканов, както и депутат от БСП между 1990-1997 г. Тя е запомнена и като зам.-председателя на Народното събрание в чийто кабинет при щурма на 10 януари 1997 г. бяха намерени несметен брой капачки за буркани. За по-младите ще кажем по това време БСП раздаваше капачки за буркани, тъй като по време на управлението си беше докарало нечувана в мирно време продоволствена криза и хората затваряха буркани с каквото смогнат, за да се изхранват.

В листата на БСП в 25-ти МИР София е и Тома Трайков, внук на бивш началник в отделение „Б" на ДС от началото на тоталитарния комунистически режим. Както става ясно от разсекретените документи на ДС дядото Тома Трайков 

разработва писателя Димитър Талев, 

определя го като враг на ОФ властта и предлага да бъде изпратен в лагер:

МВР - ДС, V група, „Б", отд[еление] I

Строго поверително

Рапорт

от н[ачални]к гр[упа] Б, отд[ел] I, от[делени]е I, Тома Трайков

Донасям Ви г-н Началник, че от наличните данни, с които разполагаме и от разпита, който направих на лицето Димитър Талев, писател - журналист, привърженик на Иван Михайлов; в продължение на няколко години е бил редактор на в. „Македония", орган на македонската емиграция в България. Сътрудничил на в. „Мир", „Днес", редактор на в[естни]к „Зора". Същият е с добре подготвена фашистка идеология и активно е подпомагал германските агресори. Бил е на два пъти в Германия и добрите си впечатления е предавал по Радио София. Той е идеологически крепител на Ив.-Михайловистите, с добър авторитет всред македонските среди. Понастоящем е враждебно настроен към ОФ власт, изказва се, че снабдяването било много лошо, стопанската политика на ОФ власт била отрицателна. Интересува се и поддържа връзки с македонските лагеристи: оплаква се, че безработицата ще го умори; прикрива се, обаче пред позната приказва неприязнено за властта.

От гореизложеното се вижда, че той в миналото е бил опасен михайловист, а понастоящем враг на ОФ власт, следователно същият представлява опасност за сигурността на държавата. Затова моля да бъде изпратен в трудово-възпитателно общежитие.

Началник V група Тома Д. Трайков

АМВР, ф. № 3, оп. 2, а. е.1037, л. 91.

В 24 МИР е и Ана Пиринска, дъщеря на бившия член на БКП Георги Пирински, зам.-министър на външната търговия преди 1989 г., а след това министър на външните работи в кабинета на Жан Виденов (1995-1997), председател на Народното събрание по време на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).

Ана Пиринска по майчина линия е внучка на ген. Илия Кашев, дългогодишен началник на Пето управление на ДС за безопасност и охрана, известно като УБО. Завършила е политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски" и магистратура по

„Политика и икономика на Евразия"

в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО – ковачницата на кадри на КГБ).

И това е само част от списъка. Въпросът е защо стана възможно 27 години след падането на Берлинската стена в челните редици на властта да са синовете и внуците на агентите, резидентите, секретните сътрудници, доносниците и водещите офицери от Държавна сигурност. И може би един от отговорите е, че просто машината не е спирала да работи. Да мести кадри, да ги поставя на едни или други важни позиции. Но винаги о.р. на ДС да дърпат конците. Голямата грешка, разбира се, е липсата на лустрация. Както и затварянето на срамните страници от историята ни, без да бъдат прочетени.