„Има публична информация, че дейността на Европейската прокуратура по отношение на България не протича особено пълноценно по причини, свързани основно с нашата страна“. Това заяви пред БНР Христо Христев - преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той припомни и за забавянето в излъчването на достатъчно делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези разследвания.

„От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана публично достояние, че една не малка част от тях са повишавани в системата на българската прокуратура и напускат Европейската прокуратура. На мен цялата работа започва да ми прилича на организиран саботаж на работата на Европейската прокуратура в България“, коментира той и добави:

"Когато изведнъж се повишават делегираните европейски прокурори до степен да започне да се чувства кадрова криза в тази институция в България, когато групово напускат служители, деловодители - не познавам вътрешните отношения в Европейската прокуратура, но проблемът е по-сериозен от отношенията между физическите лица X, Y и Z, които заемат едни длъжности".  

По думите му така по естествен път може да се окаже, че не можем да изпълняваме задълженията си.

"Това не е единственият конкурс, в който хората с тясна специализация и подготовка и години наред работа в съответната материя, не участват, защото не искат да бъдат омаскарени от начина, по който се провежда антиселекция".

Христев обаче е категоричен, че проблемът ни не е персонален.

"Имаме структурен, системен, институционален проблем. За мен е сбъркан моделът на самата прокуратура".

Според него трудностите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат.

„И назначаването на нови европейски делегирани прокурори, и повишаването на вече назначени такива е в правомощията на българските институции, в частност на прокурорската колегия на ВСС“.

„Когато този модел е правен, не е правен с представата, че една или друга държава може в институционалното си развитие да е стигнала до там – да се намира в състояние, което доктрината обичайно нарича пленена държава. Когато имате целенасочен саботаж на работата на този орган от някакви ключови звена в съответната държава – е хипотеза, която не е предвидена в европейската уредба. Ще видим какво ще излезе от този одит. Но ако в резултат на този одит се окаже, че в България има някакви преднамерено организирани действия за блокиране на работата на Европейската прокуратура по отношение на разследванията й у нас, това ще е поредният щрих от кризата на правовата държава, в която България живее от години“, подчерта Христо Христев.

Когато имаше начално вълнение в България за старта на Европейската прокуратура, аз лично предупреждавах, че не трябва да имаме свръхочаквания, припомни той. И обясни, че този орган има определена функционална компетентност, европрокуратурата е компетентна в тесен кръг престъпления, свързани със защита на финансовите интереси на ЕС.

Според него не е минало достатъчно време, за да се правят общи изводи как работи Европейската прокуратура спрямо България. Една от цифрите за България е 143 проведени разследвания, посочи той и добави:

„Разследванията й, свързани с България, касаят основно са претендирани престъпления по усвояването на европейски средства в България, а само 4 – предполагаеми измами с ДДС, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до съдебна фаза, тогава ще може да се състави по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура“.