Преподавателите  от Катедрата по Международно право и международни отношения обявиха своя позиция по въпроса за т.нар. "Борд на мира" и българското включване в него. 

ОБЩА ПОЗИЦИЯ 

на преподаватели от Катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Водени от разбирането си за професионален дълг и академична отговорност, както и от ангажираността си с ценностите на демокрацията, върховенството на правото, защита на правата на човека, зачитането на равенството пред закона и на човешкото достойнство, и доколкото споделяме убедеността, че зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право трябва да остане основа на регулирането на съвременните международни отношения, сме длъжни да предупредим, че приемането от страна на Република България на учредителния акт на т.нар. „Борд за мир“ представлява особено сериозен 

проблем в полето на българската конституционна уредба,

 в полето на международното право и в полето на правото на Европейския съюз.

На първо място, подписването от страна на министър-председателя на Хартата на т.нар. „Борд за мир“, извършено без публичен дебат, без обсъждане и произнасяне на Народното събрание, без каквато и да е прозрачност, представлява акт на грубо погазване на вложения в уредбата на Конституцията модел на формиране на външната политика на Република България, a от друга страна то нарушава и предвидения ред за сключване на международни договори в Закона за международните договори. По своята същност това е форма на произволно упражняване на публична власт, която е несъвместима с функционирането на българската държава като европейска демокрация, основана на върховенството на правото. 

От друга страна, що се отнася до неговото съдържание, учредителният акт на т.нар. „Борд за мир“ предоставя изключителни решаващи правомощия по функционирането, съществуването на организацията и приемането на нови членове на едно физическо лице в лично качество, които то може да упражнява пожизнено и да определя еднолично кой да ги „наследи“. Обвързването с подобна конструкция на страната ни не може да се разглежда като съвместимо с чл. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 и 2 от Конституцията. Проблемни спрямо изискванията за правна сигурност и предвидените в Конституцията условия за обвързване на страната ни с международни договори са разпоредбите относно актовете на органите на т.нар. „Борд за мир“, включително възможността той да одобрява последващи международни договори с гласовете на мнозинство от членовете си. 

На второ място, Учредителният акт на т.нар. „Борд за мир“ подкопава някои от основните принципи, на които почива международният правов ред, а евентуалното ангажиране на Република България с организацията, потенциално влиза 

в разрез със задължения, които страната ни има като държава-членка на Организацията на обединените нации

Видно от съдържанието на Хартата, предоставените на председателя изключителни правомощия, пожизненото упражняване на тези правомощия и предвиденият ред на приемане на решения в рамките на „Борда за мир“, засягат в неговата същност принципа на суверенно равенство на държавите в международното право като поставят участващите в организацията държави в подчинено правно положение спрямо едно физическо лице, което същевременно се явява държавен глава на една от тези държави. В рамките на Учредителния акт не са ясно определени и правата, които държавите имат като членове на организацията. 

Следва да се има предвид, че Хартата на т. нар. „Борд за мир“ по същество не установява действителен модел на колективно приемане на решения и не създава никакви гаранции срещу произволно упражняване на правата от физическото лице, което се определя за негов председател. Напротив, Учредителният акт на новата организация концентрира 

изключителни правомощия в едно физическо лице

 в лично качество, включително правото да приема членове, да назначава и освобождава органи, да тълкува и изменя правилата, да определя „наследника си“ и да прекратява еднолично съществуването на организацията. Считаме, че подобен модел е несъвместим с основните начала на международното публично право и на многостранната дипломация.

От значение е също, че макар като основание за създаването на т.нар. „Борд за мир“ да се представя Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, която предоставя ограничен и времево обвързан мандат, приложим единствено за ивицата Газа, видно от съдържанието на учредителния акт новата организация има общо и много по-широко определена мисия, която не е ограничена до администрирането на Газа и която потенциално засяга функциите на самата ООН и изключителните правомощия на Съвета за сигурност за поддържане на международния мир. 

На трето място, присъединяването на България към т.нар. „Борд за мир“ представлява особен 

проблем в полето на ангажиментите,

 които страната ни има като член на Европейския съюз. Като част от ЕС България се намира в особена връзка на взаимна правна, икономическа и социална обвързаност с останалите държави от Съюза, като следва да формира и води външна политика, съобразена с целите, ценностите и общите политики на ЕС. В частност с оглед на чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) България е обвързана от принципа на лоялно сътрудничество, с оглед на който е длъжна да предприема всички необходими действия и мерки, за да гарантира постигането на целите на ЕС и прилагане на общите европейски политики и уредба, както и да не предприема никакви действия, които застрашават постигането на целите на Съюза. От друга страна с оглед на принципа на солидарност, който намира проявления в различни разпоредби на учредителните договори, в частност в член 21, пар. 1 и чл. 24, пар. 2 ДЕС, общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС се основават на „взаимната политическа солидарност между държавите-членки“. Съгласно чл. 32 ДЕС съответно именно в дух на солидарност държавите-членки се консултират взаимно в рамките на Европейския съвет и на Съвета по всеки въпрос на външната политика и сигурността, който е от общ интерес, с оглед на определянето на общ подход. Наред с това преди да предприеме каквото и да е действие на международната сцена или да поеме какъвто и да е ангажимент, който би могъл да засегне интересите на Съюза, всяка държава-членка се консултира с другите в рамките на Европейския съвет или на Съвета. 

Видно от контекста на създаването на т.нар. „Борд за мир“, както и от по-широката картина на отношения между ЕС и администрацията на президента на САЩ в настоящия момент, едностранното ангажиране на България в „Борда за мир“ е от естество да погази както задълженията, които имаме с оглед на принципа на лоялно сътрудничество, така и задълженията, които произтичат от принципа на солидарност, на който се основава Съюзът. Нещо повече, този акт заплашва да компрометира и делегитимира изключително тежко България в рамките на ЕС, като заличи доверието, че страната ни може да бъде надежден и добросъвестен партньор в Съюза. 

С оглед на всичко изложено по-горе, апелираме Народното събрание на Република България да не ратифицира подписаното международно споразумение, защото то нарушава както разпоредби на Конституцията, така и задължения, които страната ни има в рамките на ООН и като държава-членка на Европейския съюз. 

Доц. д-р Боряна Мусева 

Доц. д-р Иван Стойнев 

Доц. д-р Мира Кънева

Доц. д-р Христо Христев

Доц. д-р Юлия Захариева

Гл.ас. д-р Мартин Бъбаров 

Ас. д-р Екатерина Методиева

Ас. Даяна Килова 

Ас. Димитър Гочев

Ас. Стоян Мадин