8 март

Св. Теофилакт бил известно време монах в една обител близо до Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата ерес била осъдена от Седмия вселенски събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, убедил го да приеме званието епископ Никомидийски. В тоя сан Теофилакт се явил истински служител и последовател на Христа: той служел на бедни, болни, устройвал странноприемници и болници. Във време на една зараза, която се появила в града, той сам се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.

Иконобороческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение.

Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания.

Той починал в дълбока старост около 832 година.