Обединеният Регистър за академично признаване на висше образование в чужбина ще влезе в сила през месец юни. Това съобщи главният секретар на Националния център за информация и документация (НАЦИД) към МОН Вержиния Цанкова в интервю за БНР.
„В момента облекчаваме работодателите. Вместо да влизат в три отделни регистъра, ще има един обединен регистър, в който те спокойно ще могат проверяват дали едно лице е с призната диплома от чужбина. Това означава, че е акредитирано висшето училище в чужбина, дипломата е автентична и той може да работи по специалността, по която сме признали“, посочи Вержиния Цанкова.
По думите ѝ в последните години се е увеличила работата на НАЦИД относно признаване на дипломи от чужбина. „Това означава, че граждани, които са завършили в чужбина, се завръщат за да работят на територията на България, което е много хубаво. И е много важно всеки работодател -държавни институции, банки, български или чуждестранни фирми, когато приемат на работа лица, завършили в чужбина, да знаят те по каква специалност могат да работят при тях“, обясни Вержиния Цанкова.
Специално за държавната администрация вече не се изискват тези удостоверения, тъй като с промяна в наредбата за конкурсите е създадена възможност държавните и общински институции по служебен път да проверяват дали едно лице е с признато висше образование в чужбина.
Информацията за признатите от висшите училища дипломи на лица, които ще продължат образованието си в следваща степен при тях, също ще може да се проверява през единния портал.
„С този регистър ние ще успеем да свържем по служебен път и Регистъра на действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти. По този начин ще облекчим висшите училища, тъй като информацията за признато предходно образование -в случая от чужбина, автоматично ще бъде свързана и с регистъра на действащи и прекъснали студенти и докторанти“, посочи още главният секретар на НАЦИД./БГНЕС
Фактор
„В момента облекчаваме работодателите. Вместо да влизат в три отделни регистъра, ще има един обединен регистър, в който те спокойно ще могат проверяват дали едно лице е с призната диплома от чужбина. Това означава, че е акредитирано висшето училище в чужбина, дипломата е автентична и той може да работи по специалността, по която сме признали“, посочи Вержиния Цанкова.
По думите ѝ в последните години се е увеличила работата на НАЦИД относно признаване на дипломи от чужбина. „Това означава, че граждани, които са завършили в чужбина, се завръщат за да работят на територията на България, което е много хубаво. И е много важно всеки работодател -държавни институции, банки, български или чуждестранни фирми, когато приемат на работа лица, завършили в чужбина, да знаят те по каква специалност могат да работят при тях“, обясни Вержиния Цанкова.
Специално за държавната администрация вече не се изискват тези удостоверения, тъй като с промяна в наредбата за конкурсите е създадена възможност държавните и общински институции по служебен път да проверяват дали едно лице е с признато висше образование в чужбина.
Информацията за признатите от висшите училища дипломи на лица, които ще продължат образованието си в следваща степен при тях, също ще може да се проверява през единния портал.
„С този регистър ние ще успеем да свържем по служебен път и Регистъра на действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти. По този начин ще облекчим висшите училища, тъй като информацията за признато предходно образование -в случая от чужбина, автоматично ще бъде свързана и с регистъра на действащи и прекъснали студенти и докторанти“, посочи още главният секретар на НАЦИД./БГНЕС
Още от Улицата
Над 200 български учени: Потресени сме от бруталния акт на военна агресия срещу украинската академична общност
Ръководството на БАН позорно мълчи и явно има за защо. "Съгласно международното право умишленото посегателство срещу паметници на историческото и културното наследство, които не представляват военни цели, се счита за военно престъпление", пишат достойните учени
Провал за кабинета: Синдикатите изчислиха, че малката потребителска кошница е поскъпнала с 8.6%
По данни на КНСБ българинът харчи за храна повече от една трета от доходите, за разлика от други страни в Европа, където разходите са едва 16%
След проучването на "Маркет Линск": Нерешилите за кого да гласуват покриват разликата между първия и втория
Йотова няма шанс сред про-европейските избиратели, и ако загуби анти-европейските, ще получи учудващо нисък резултат