На 28 януари финландците се отправиха към избирателните секции, за да изберат нов президент - пост, чието значение нарасна с увеличаването на напрежението със съседна Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

Въпреки че правомощията на президента са ограничени, държавният глава, който изпълнява и функциите на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Финландия, помага за провеждането на външната политика в сътрудничество с правителството, което означава, че променящият се геополитически пейзаж в Европа ще бъде основна грижа на победителя.

Двама високопоставени политици водят групата от девет кандидати: бившият консервативен министър-председател Александър Стуб и бившият външен министър Пека Хаависто от Зелената партия, който се кандидатира като независим.

Избирателните секции затвориха в 20:00 ч. (18:00 ч. по Гринуич), след което обществената телевизия Yle публикува резултатите от предварително подадените гласове, според които Стуб води с 28,3%, следван от Хаависто с 25,8%.

Почти половината от имащите право на глас - 44,5 %, са гласували предварително.

"Всеки глас е облекчение и фактът, че имаме толкова много гласове на старта, е наистина добър... Никога досега не съм се чувствал толкова благодарен." - заяви Стуб пред Yle.

На опашката на основните кандидати беше кандидатът на крайнодясната партия "Финландци" Юси Хала-ахо с 16,1%, който според експертите потенциално може да стигне до втория тур на балотаж.

Хало-ахо заяви пред Yle, че вярва, че неговият "дял от гласовете ще се подобри с напредването на броенето на гласовете в изборния ден".

Отношенията между Москва и Хелзинки се влошиха след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., което накара Финландия да се откаже от десетилетията на военно необвързване и да се присъедини към НАТО през април 2023 г.

Русия, с която Финландия споделя 1340-километрова граница, бързо заплаши с "контрамерки". /БГНЕС