Ангел Кънчев се самозастрелва на 5 март 1872 г. при опит за залавяне от турците докато пътува на корабче към Влашко по задачи на революционния комитет 

Ангел Кънчев е роден през 1850 г. в китното балканско градче Трявна в семейството на Кънчо Ангелов, майстор – строител, и Гана Пандурска. Детството си той прекарва в свободолюбивата атмосфера на родния си град. Учи при Петко Р. Славейков, от когото взима първите уроци по родолюбие и който е изненадан и зарадван от интелигентността на своя ученик. 

През 1860 г. семейството на Кънчо Ангелов се изселва в Русе. Там Ангел Кънчев е избран от Драган Цанков за стипендиант в Болградската гимназия през 1866 г.

Завършил успешно през 1867 г., той се прибира в Русе, но минавайки през Букурещ и Гюргево се запознава с пламенния патриот Димитър Гюров и научава от него, че в Белград българските емигранти подготвят план за освобождение на България и че там има военно училище. 

Младият Кънчев заминава за Белград и се записва в Артилерийската школа, където изучава с голямо усърдие военното изкуство. Там поддържа връзки с Любен Каравелов, Панайот Хитов и участниците във Втората българска легия, които му оказват решаващо влияние.

Между него и Васил Левски възниква близка и сърдечна дружба. По настояване на новия си приятел, Ангел Кънчев остава в школата, която желаел да напусне след разтурването на легията от страна на сърбите. 

Само на 18 години Ангел написва пламенно обръщение “Към българския народ”, което е зов за родолюбие, свобода и революционен копнеж.

През 1869 г. заради влошено здравословно състояние, Кънчев напуска Артилерийската школа и се завръща в Русе. Година по-късно заминава за гр. Табор в Чехия, за да учи в Областното земеделско-индустриално училище.

Тук проявява блестящи способности. Неговият съученик Симеон Златев пише:”… правеше чест не само на нас… но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път (а може би и за последен) отбелязва в протоколите си подобен ученик с такива способности и такъв бърз и дълбок ум. Той беше момък с чиста и висока нравственост…”

Въпреки че е първенец на випуска, Ангел напуска Табор преди завършването на учебната година, като отказва да стане управител на Номуне чифлик. 

Постъпките на Ангел Кънчев са на кристално чиста личност. За него пътят е избран - завинаги отдаден на борбата за освобождение на България. Така през септември 1871 г. Българският централен революционен комитет изпраща Ангел Кънчев за помощник на Васил Левски, по искане на Апостола. Мечтата на младия родолюбец е осъществена.

Със своето висока начетеност, отлична военна подготовка, скромност, честност и пламенна жертвоготовност, Кънчев става пръв и най-ценен помощник на Васил Левски при изграждането на революционни комитети в България. 

Той извършва сам две обиколки в Разградско и Търновско, където изгражда революционни комитети. Доверието на Левски – Иконата на свободата, в Ангел Кънчев е пълно. В края на февруари 1872 г. младият Кънчев е изпратен за Влашко за подготовката на общото събрание на организацията.

На 5 март, когато се качва на параходчето на Русенското пристанище, му поискват паспорт, какъвто той няма. Ангел Кънчев веднага е обграден и е в невъзможност за бягство. За него няма друг изход: извиква “Да живее България” и се самоубива с оръжието си, за да не попадне в плен на турците.