Дали Доналд Тръмп ще оттегли американските гаранции за ядрената сигурност в Европа, ако отново стане президент на САЩ? Какви са различните сценарии за ядрена защита в Европа? И защо дебатът за нея е важен? са въпроси, на които отговор търси анализ, публикуван от Дойче веле.

Дали ще отпаднат американските гаранции за Европа по отношение на ядрената сигурност, ако Доналд Тръмп отново стане президент на САЩ? Този дебат се засилва на фона на задаващите се избори в Щатите. Поради това би било добре, ако в Европа започне дискусия за ядреното възпиране, смята изследователката на процесите, свързани с ядрената заплаха, Лидия Вакс.

Все пак засега не е ясно дали Тръмп ще стане президент отново и дали, ако това се случи, той ще оттегли напълно гаранциите, дадени от САЩ на Европа по отношение на ядрената заплаха. Това обаче не отменя факта, че Старият континент отдавна не се е занимавал с тази тема, коментира Вакс в интервю за германската обществена телевизия АРД. Дори и Тръмп да спечели, това може би няма да бъде първата му стъпка, смята експертката. "Предпоставка за отказа от гаранции за ядрената сигурност на Европа би било САЩ да искат напълно да се оттеглят от Европа като регулаторна сила", казва изследователката.

Кой трябва да поеме инициативата?

От друга страна обаче, Тръмп вече е правил подобни намеци, отбелязва АРД. В тази връзка в Германия се дискутира възможността за по-сериозни мерки - например разработването на собствени ядрени оръжия. Последствията от тази опция обаче са подценявани, смята Лидия Вакс. "Първо би трябвало да се изостри разбирането за ядреното възпиране в Германия, а също и в Европа - в политически Берлин, като цяло в обществото и в дискусиите с европейските партньори", коментира експертката пред германската медия и добавя, че съществени разговори между Германия и Франция по темата досега така и не са се състояли. "А това би била първата крачка, преди да се разработват сценарии като изграждането на собствени ядрени оръжия."

В момента обаче Франция няма интерес да играе ключова роля в защитата от ядрена заплаха за цяла Европа. От съображения за запазване на суверенитета Франция все още не е част от ядрената командна структура на НАТО и видимо продължава да се въздържа, обяснява Вакс. "По-скоро целта трябва да бъде другите партньори да се занимават повече с този въпрос - нещо, което Германия също правеше с неохота преди началото на войната срещу Украйна."

Ако САЩ се оттеглят: финансови и политически последствия

Ако САЩ все пак оттеглят ядрената си защита от Европа, според Вакс не е реалистичен сценарият, според който се очаква Франция или Великобритания да предприемат нещо по-мащабно. Пред АРД експертката казва, че е важен и въпросът дали другите държави - членки на ЕС, особено тези в Централна и Източна Европа, ще се включат.

Възможно е и всяка държава да реши, че ще се погрижи за индивидуалната си сигурност, и тогава например Германия да реши да изгражда свои ядрени оръжия. Но пък може и Европа да реши да изгради свой общ ядрен арсенал, но тогава ще е нужна много работа по интеграцията, смята Вакс. "Тогава бихме говорили за Съединените европейски държави." Експертката подчертава, че всички тези сценарии са все пак много далечни. "Те биха били не само много скъпи, но и биха имали много сериозни политически последствия."

Въпреки че Франция засега няма желание да поема такава отговорност, Париж е една от опциите за замяна на предлаганата в момента от САЩ защита. Само че Франция има съвсем различен ядрен арсенал - много по-малък от американския и без т.нар. тактически ядрени оръжия, които са по-малки, отбелязва Лидия Вакс пред АРД. Ако Европа иска да е защитена от потенциален ядрен конфликт с Русия, Франция ще трябва да разшири арсенала си - това ще отнеме и много време, освен че ще струва скъпо. "Дори при този случай предоставянето на такава защита от Франция ще зависи изцяло от политическите интереси на Париж", коментира експертката.

Защо Германия не може да застане начело

Потенциалната роля на Германия засяга правни, политически и военни въпроси. "От военна гледна точка това би било свързано с огромни инвестиции. От правна гледна точка това би било несъвместимо с действащите международни споразумения, които Германия е сключила - както договорите 2+4, така и Договора за неразпространение на ядреното оръжие. А в политическо отношение Германия би се изолирала напълно, съюзите ѝ биха били трудни за поддържане - тя най-вероятно би се превърнала в парий, подобно на Северна Корея", смята Лидия Вакс. Освен това Русия би направила всичко по силите си, за да предотврати ядрено въоръжаване на Германия.


Сега е необходимо да се развие по-добро разбиране на концепцията за ядрено възпиране, коментира експертката пред АРД. Не само политическо разбиране, но и такова сред обществото. "В крайна сметка Берлин трябва не просто да провежда дебати, а наистина да обмисли и разработи сценарии и варианти за европейска възпираща сила и да допринесе със собствения си експертен опит за обсъждането на ядрената стратегия в рамките на НАТО и с партньорите. Също така Берлин трябва да създаде по-добро разбиране сред населението за това какви са възможностите за действие, но и какви биха били последствията и трудностите", казва Вакс в интервюто на АРД.