На 21 февруари 1992 г. 36-то Народно събрание на България приема дългоочаквания Закон за реституцията, с който се възстановяват земи и имоти, изтръгнати от ръцете на бившите собственици по време на власта на комунистите след 9 септември 1944 г.

Реституцията е важен правен акт, обратен на национализацията на частната собственост, извършена по време на т.нар. „народна власт“. Тя възстановява на отделни организации или лица иззетото национализирано имущество или средства за производство. 

След премахването на социалистическия режим в България, 36-то Народно събрание приема редица закони, за възстановяване на социалната справедливост по отношение на бившите собственици, погазена след 1944 г. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е първият от тях, приет от Великото народно събрание на 22 февруари 1991 г. 

По силата на този закон се възстановява собствеността на земеделски имоти, отнети от техните притежатели в периода след 1944 г. Неговото прилагане, както и, в по-малка степен, прилагането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд от 1997 г., позволява до края на 90-те години на 20 век, и малко след това, връщането на правото на собственост върху огромно количество поземлени имоти