Досега в САЩ са одобрени две ваксини: „Pfizer/ BioNTech“ и „Moderna“. Въпреки че и двете ваксини са базирани на технологията за пратеник на РНК, те се различават значително.
 
Д-р Уерта обяснява пред CNN разликите, публикувани от БГНЕС.

Ваксината на Moderna

На виртуална среща във Вашингтон, проведена на 17 декември, 21 експерти, членове на групата на съветниците по ваксинация на Американската администрация по храните и лекарствата, гласуваха 20 „за“ с един „въздържал се“, за да препоръчат разрешение за употреба като спешен случай ваксината от лабораторията Moderna. Единственият глас против беше подаден от д-р Майкъл Курила, директор на Отдела за клинични иновации в Националния център за напредък на транслационните науки, част от Националния здравен институт на САЩ.
 
Д-р Курила каза, че би предпочел разрешението да бъде адресирано само до хора с висок риск, тъй като според него общото ваксиниране за хора над 18 години е твърде широко. Това, което последва, както се случи с разрешаването на ваксината на „Pfizer“ е, че FDA прие препоръката на своите експерти.
 
След това Консултативната комисия по имунизационните практики на центровете за превенция и контрол на заболяванията на САЩ (CDC) се събира в рамките на 48 часа след това решение, за да реши най-накрая кои ще бъдат американците, които ще получат ваксината.
 
От друга страна, комисията много вероятно ще потвърди, че първите, които ще бъдат ваксинирани, ще бъдат здравните работници и възрастните жители на заведения за дългосрочни грижи.
 
Приликите 
 
Ваксината на „Moderna“ използва същата технология за РНК пратеник като ваксината на „Pfizer“, но има важни прилики и разлики, които ще разгледаме по-долу. Основното сходство е, че и двете използват новата технология на пратеник РНК или iРНК, която не използва пълния вирус, а генетична последователност на вирусния геном в крайния си продукт. Това, което учените направиха, е да дешифрират генетичния състав на шипа, подобна на антена структура, направена от протеини, която позволява на вируса да влезе в клетката.
 
Вирусният геном съдържа инструкции за създаване на собствени протеини с шипове и изследователите декодират това ръководство с инструкции, за да го направят. Това ръководство за употреба всъщност представлява молекула, наречена пратеник РНК 1273, която след пречистването, представлява ваксината. 
 
Когато се инжектира в хората, тази 1273 пратена РНК се поема от човешките клетки, които започват да произвеждат шип протеин. Той подвежда защитната система да мисли, че тялото е атакувано от целия вирус. Тялото реагира с производството на неутрализиращи антитела, които са това, което предпазва от бъдещи инфекции.
 
Разликите
 
Сред разликите обаче са, че ваксината на „Pfizer“ е лицензирана за употреба при тийнейджъри на възраст 16 и 17 години. Докато ваксината на „Moderna“ е одобрена за хора над 18-годишна възраст. Друга разлика е, че ваксината на „Moderna“ съдържа 100 микрограма иРНК, докато ваксината на Pfizer съдържа 30 микрограма.
 
Причината за голямата разлика между тези дози не е известна, въпреки че някои учени смятат, че това може да се дължи на факта, че генетичните последователности на и РНК и на двете ваксини имат малки разлики в кода.
 
Друга разлика е, че ваксината на „Pfizer“ се дава през 21 дни, докато на Moderna се дава през 28 дни.
 
Друга важна разлика е точката на замръзване, в която те трябва да се съхраняват. „Pfizer“ изисква тя да бъде минус 70 градуса по Целзий, а на „Moderna“ изисква съхранение при температура от минус 20 градуса по Целзий.
 
Температурата: голяма разлика между двете ваксини
 
Тази разлика е много важна, тъй като ваксината на „Moderna“ може да се съхранява в обикновени фризери. Това би направило възможно то да бъде по-полезно в малките градове, които не разполагат със специализираните фризери, които ваксината на „Pfizer“ изисква.
 
Друга важна разлика е обвивката, която деликатните иРНК молекули използват за своето запазване и транспортиране в клетките. Тази обвивка се състои от микроскопични мастни частици, наречени наночастици.
 
Тези от „Pfizer“ се произвеждат в канадската лаборатория „Acuitas“, докато „Moderna“ произвежда свои собствени наночастици.

Тази разлика в наночастиците мазнини прави разликата в нуждите от замразяване на ваксините и вероятно ще повлияе и на начина им на работа. Както Брайън Фъргюсън, изследовател по имунология от университета в Кеймбридж, каза пред „Файнешънъл Таймс“, имайки известна възпалителна активност, възможно е тези наночастици да имат действие, което помага на имунната система да произвежда антитела и Т-клетки, насочени към вируса Sars-CoV-2.
 
В заключение, въпреки че използват една и съща технология за РНК пратеник и имат повече от 94% ефективност, двете ваксини имат важни разлики, клиничното значение на които ще бъде известно, когато и двете започнат да се използват в реалния свят, извън клиничните изпитвания.