Джон Ласт - "Гардиън"

Пристанището Североморск в Баренцово море е база на Северния флот на руските военноморски сили и от 2014 г., когато Русия нахлу в Източна Украйна, се превърна в основен административен център за всички военни дейности на Русия в Арктика.

С напредването на войната в Украйна Русия не толкова тихо разширява военните си дейности и в този регион. През последните шест години Русия е изградила 475 военни обекта по северната си граница. На полуостров Кола и архипелазите в Баренцово море са изградени десетки нови летища, бункери и бази.

Но макар че регионът отдавна е един от най-важните търговски и военни центрове на Русия, дълбоките води на Баренцово море са сред най-богатите на разнообразие от всички в Арктика, дом на делфини, тюлени и редки гренландски китове, както и на едни от най-големите рибни популации в света. В южната част на полуостров Кола все още се срещат стада от диви северни елени, а източните реки на полуострова, в които няма язовири, са сред малкото останали места за хвърляне на хайвер на атлантическата сьомга.

"Все още има села без пътна мрежа, в които се поддържа уникален и традиционен начин на живот", казва Теро Мустонен, природозащитник от кооператива Snowchange, който работи в региона на Кола от 25 години.

Безпрецедентното ново военно струпване кара експертите да се опасяват от опустошителни резултати за тези деликатни арктически екосистеми. Това вече е сред най-замърсените места на Земята. Теченията, които пренасят топла вода от Атлантическия океан в Баренцово море, го превръщат в едно от най-големите морски боклуци в света, а десетилетията на съветски ядрени опити, изхвърлянето на радиоактивни отпадъци и промишленото замърсяване са довели до силно токсични водни пътища, което допринася за повишено ниво на заболявания сред местното население.

Най-новото военно укрепване доведе до увеличаване на опитите с оръжия и морския трафик, включително от нови и ремонтирани ледоразбивачи и подводници с ядрени двигатели - със съпътстващия риск от ядрени аварии.

Но това не е единствената заплаха за екосистемата на Баренцово море, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна. Тъй като се чувства все по-отчуждена от западната икономика, Русия ускори усилията си да отвори региона за търговска дейност.

През април, след като западните държави преустановиха участието си в Арктическия форум за брегова охрана, който Русия председателства, тя подписа споразумение за сътрудничество с китайската брегова охрана за провеждане на съвместни учения за охрана на северното крайбрежие. Този ход беше широко разглеждан като опит да се изпълнят дългогодишните амбиции на Китай да се утвърди като "близкоарктическа държава", получавайки по-голям достъп до търговска дейност и минерални ресурси в региона.

Но северният морски път на Русия, който съкращава наполовина времето, необходимо за превоз на стоки между Европа и Азия, все още е ненадежден. През 2021 г. десетки кораби са заседнали в началото на морския лед, а по-дългият маршрут на изток до Азия често е много по-затрупан с лед и опасен от алтернативния маршрут на запад.

Въпреки това, според експертите, нарастващата зависимост на Русия от Китай вероятно ще увеличи трафика по маршрута. "Повече петрол, повече корабоплаване, повече ресурси ще бъдат прехвърлени между тези страни, които все още търгуват... включително повече корабоплаване с кораби, които не са оборудвани за Северния ледовит океан", казва Мустонен. "Голямото безпокойство там е, че замърсяването с нефт от кораби и танкери, които не са оборудвани за околната среда, ще се увеличи значително."

Повече корабоплаване означава и увеличаване на концентрациите на озон и нитратен аерозол, които са опасни за човешкото здраве, и на азотни и серни отлагания, които могат да опустошат морските екосистеми. В Баренцово море тази загриженост е особено остра, тъй като регионът вече е възможно най-бързо затоплящото се място на Земята.

Променят се не само мащабите на корабоплаването, но и превозваният товар. Без достъп до норвежките офшорни технологии и инвестиции Русия се отказа от проектите за добив на нефт и газ в Баренцово море и вместо това се насочи към нови открити мини в района на Мурманск на полуостров Кола, за да си осигури вътрешни доставки на минерали като литий, който е от решаващо значение за производството на батерии за електрически превозни средства.

Много от тези мини ще бъдат разположени в земите на коренното население саами, което е подложено на безпрецедентен натиск след нахлуването в Украйна. Александър Слупачик, саамски активист от Кола, принуден да избяга в Норвегия от Русия, казва, че две мини вече са разработени върху традиционни пасища за пасене на северни елени. "Мисля, че това ще доведе до големи екологични проблеми в бъдеще", казва той.

Според Андрей Данилов, друг руски саамски активист в изгнание, териториите, които някога са били обособени като природни резервати - като района на езерото Сейдозеро, свещено място за саамите - също се отварят за промишлеността.

"Не става дума за спазване на международното право и за координация с коренното население", казва той. "Уязвимата северна природа е унищожена - и не може да бъде възстановена."

Експертите твърдят, че отношенията със Запада са били ключови за предотвратяването на този вид екологични злоупотреби в руската Арктика, и то не само в минния сектор. Неотдавна Русия започна да инвестира значителни средства в отглеждането на атлантическа сьомга в близост до важни места за хвърляне на хайвера отвъд границата в Норвегия. "Опасенията са, че с премахването на Русия от международното регулиране на отглеждането на сьомга болестите и паразитите по сьомгата ще се разпространят от големите контейнери с атлантическа сьомга", казва Мустонен. По същия начин Норвегия е една от малкото страни, които инвестират в почистването на ядрените отпадъци в морето - токсични остатъци от Студената война.

И все пак, ако има унищожаване на околната среда, за останалата част от света ще бъде по-трудно от всякога да разбере за това. Екологичните организации като "Грийнпийс" и WWF, са забранени в Русия, а сътрудничеството в областта на мониторинга на климата в Арктика е почти напълно прекратено. "Жалко е, че мрежата, която успяхме да създадем, се разпадна", казва Ларс-Отто Райерсен, който в продължение на десетилетия ръководи проекти за мониторинг на климата за Арктическия съвет. "Не мисля, че руснаците харчат пари за това."

"Загрижеността на Запада за околната среда беше от решаващо значение", казва Флориан Видал, експерт по политическа екология в UiT The Arctic University of Norway в Тромсьо. "Руснаците проявяваха поне някаква добра воля." Но тъй като сега инвестициите идват предимно от Китай, Индия и държавите от Персийския залив, "опазването на околната среда не е приоритет". /БГНЕС