Алфред Кох, Каспаров Ру

Изминаха три години и тридесет и три дни от началото на война. На днешните карти на ISW (Института за изследване на войната) са подчертани четири важни направления, в които атакуват окупаторите. Първото - Западният фланг на Южния фронт. Там руснаците успешно напредват и днес са реализирали сериозен напредък в посока Щербаки и Малие Щербаки.

Като цяло през последните няколко седмици руснаците толкова активно настъпват в този участък от фронта, че темпът на настъпление вече е подобен на най-добрите им времена - настъплението срещу Покровск през септември-октомври миналата година. С тази скорост те наистина биха могли да достигнат покрайнините на Запорожие за месец. Пази Боже, дано греша.

Второто - руснаците настъпват от Кременная на запад и днес се приближават до село Новое в Донецка област. Тези техни настъпления по целия фронт от Кременная до Купянск според мен не са толкова опасни, тъй като рано или късно ще се натъкнат на река Оскол и няма да им е лесно да я преминат. Но плацдармът, който вече имат на десния бряг на Оскол, северно от Купянск, е доста опасен.

Третото - Белгородско предмостие на Въоръжените сили на Украйна. Настъплението там е напълно незначително през последните 24 часа. Ако нещата продължат както през последните няколко дни, скоро напълно ще се спихне.

Четвърто -  Курският плацдарм на украинските въоръжени сили и нов фронт в Сумска област, но настъплението там почти е спряло. Освен това има напредване на руснаците в Сумска област от север към Басовка. Независими източници съобщават за тежки загуби за украинските въоръжени сили при защитата на останките от плацдарма на Курск.

На останалите участъци от фронта (а те са значително повече)

руснаците нямат забележими успехи.

Нито в посока Покровски, нито в района на Великие Новоселки, нито в Часовой Яр или Торецк. Тоест навсякъде, където те напредваха енергично само преди няколко месеца, сега всичко е спряло, а на места украинските въоръжени сили дори успешно контраатакуват.

При тези условия, когато Путин казва, че руската армия има стратегическа инициатива по целия фронт, той явно представя желаното за реалност. Това той твърди, разговаряйки с екипажа на подводницата „Архангелск“. Може да се е излъгал, или пък неговите генерал му мътят главата, но съм сигурен, че точно

 това му пречи да сключи примирие

На тази среща с подводничарите той е казал директно, че "...постепенно, не толкова бързо, колкото някой би искал, но въпреки това упорито и уверено се движим към постигането на целите, които бяха декларирани в началото на операцията... Това, което се случва днес, също е повече или по-малко ясно: по цялата линия на бойно нашите войски имат стратегическа инициатива. И има всички основания да смятаме, че ще ги притиснем още украинците".

В тази ситуация той се чувства много неприятно, когато Тръмп го натиска с предложенията си за прекратяване на огъня. От една страна, той иска да „довърши“ настъплението, но от друга има уникална възможност да установи диалог със САЩ и с помощта на Тръмп да излезе от западната блокада. Той ще се опита да съчетава и двете цели за известно време, но колкото напредва времето, толкова по-трудно ще му бъде да ги реализира.

Първо, Тръмп вече разбра, че Путин му мъти главата и това няма да остане без последствия. И второ, въпреки всички усилия, така и не се получава „да ги притиснат докрай“ – те все „не се поддават“ и „не се предават“, а

 ресурсите за това „притискане“ все повече се изчерпват и намаляват…

Мисля, че след още седмица-две той ще трябва да реши: или продължава да „притиска украинците“, или да отива на примирието, предложено от Тръмп. Надявам се, че американците ще успеят да му обяснят какви са последствията от неговия „натиск“ върху президента им. Ако реши да продължи войната, той ще постави Тръмп в безизходна ситуация: Америка ще бъде принудена да помогне на Украйна, тъй като

не може да си позволи втори пореден Афганистан

Особено Тръмп, който иронизира Байдън за срамното му бягство от Афганистан, превръщайки го в един от ключовите лайтмотиви на предизборната си кампания. Той не може да повтори същия срамен провал (само, че в много по-голям мащаб).

Освен това Европа е решена. И ако наистина не иска (и не може) да помогне военно на Украйна, тогава ще продължи да души Русия със санкции и изобщо няма намерение да ги отменя по заповед на Тръмп.

Да се престорим, че това не засяга Америка и тихо да се отдръпнем, оставяйки Европа да се справи с цялата тази бъркотия? За Тръмп вече няма такъв сценарий. Трябваше да го направи веднага след встъпването в длъжност, а не да излиза с мирни инициативи и опити всички да седнат на масата за преговори. Сега ще се възприеме като бягство. Например: Той играеше „големият лидер“ и те просто го пратиха по дяволите. И той се изсули просто и тихомълком изчезна... Беше „старшият“, но напълно се изчерпа.

Мислеше да „даде урок на Европа“ и да я накара да пълзи в краката му, но никой не го послуша. И тогава той се разплака и избяга... След всичко това как да се изправи срещу Китай? Никой няма да обърне внимание на всичките му самолетоносачи и бойни кораби. Не може да успокои хутите, да не говорим за Китай... Оказва се някакъв „световен полицай“ слабак. Никой не го слуша, никой не се страхува от него... 

Не. С отказа си Путин ще притисне Тръмп в ъгъла.

Тръмп ще бъде принуден да покаже зъби.

И Путин трябва да разбира това. А ако не го разбере и продължи да настоява на своето, толкова по-добре! Тогава ще разберем дали Тръмп – и изобщо Америка – имат смелост. Или са способни само да воюват с безоръжни мексиканци.

По някаква причина ми се струва, че козовете държат САЩ. Така че харесвам и двата варианта: Путин да се съгласи на примирие или ако продължи да заблуждава Тръмп. Всяка от двата сценария на по свой начин ми харесват.

Слава на Украйна!

Превод: Faktor.bg