Притиснат от успехите на Украйна Путин рязко сменя стратегията си във войната

Успехите на Украйна на бойното поле през 2026 г. може би принуждават руският президент Владимир Путин да преоцени първоначалната си теория за победа. По тази причина той се е съсредоточил върху принуждаването на Украйна да се предаде под натиска на руската кампания на удари в дълбокия тил на противника, посочват експерти от Институтът за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон.

Путин вероятно наскоро е възприел нова стратегия за победа, която разчита на масирани ракетни удари в дълбокия тил на врага, за да принуди Киев да се предаде през зимата на 2026-2027 г.

Руският президент вероятно се опитва също така да деморализира украинското население и да принуди Украйна да се предаде преди началото на каквито и да било значими мирни преговори, върху които Украйна и нейните партньори от Запада и САЩ работят в момента.

Кремъл е европейските санкции

Кремъл дава да се разбере още, че възнамерява да използва конфискацията на активи, принадлежащи на европейски компании, опериращи в Русия, и да задържи активите на тези компании като заложници, за да принуди европейските държави да преразгледат санкционната си политика спрямо Русия.

Длъжностно лице от Кремъл не изключи възможността властите да конфискуват руските активи на италианската банка "UniCredit" и австрийската банка "Raiffeisen". На 17 и 28 септември руският президент Владимир Путин подписа укази, с които активите на европейски предприятия — включително френските компании "Auchan" и "Lemana PRO" (бивша "Leroy Merlin"), швейцарската компания "Nestlé" и германската компания "Metro AG" — бяха поставени под "временно управление" за неопределен срок от руски компании.

Москва вероятно се стреми да използва тези така наречени временни конфискации на европейски активи, за да вземе търговските субекти като корпоративни заложници и да принуди засегнатите държави да преразгледат санкционната си политика спрямо Русия, както и да извлече временни фискални ползи от приходите от конфискуваните европейски активи.

Тази стратегия на Кремъл вероятно се основава на предположението, че европейските корпорации ще преценят, че ползите от продължаването на дейността им в Русия надвишават рисковете от конфискация на активите им от Кремъл.

Решението на Кремъл дали да конфискува чуждестранни активи, действащи в Русия, зависи изцяло от политическата ситуация между Кремъл и чуждестранните държави, в които се намират седалищата на тези компании, тъй като Москва се стреми да задържи активите на чуждестранните компании в Русия като "корпоративен заложник", за да принуди различни държави да отменят санкциите срещу Русия.

Украинската операция "Вивалди"

Непрекъснатото отричане от страна на руското Министерство на отбраната на украинските успехи в операция "Вивалди", въпреки неопровержимите доказателства, продължава да подхранва критиките на руските ултранационалисти и военни блогъри срещу широко разпространената култура на лъжата в руската армия.

Няколко руски военни блогъри продължиха да признават последиците от украинската операция "Вивалди" и да протестират срещу отказа на руското Министерство на отбраната да признае сериозността на ситуацията за руските сили.

На 28 септември 3-ти армейски корпус на Украйна публикува кадри на голяма група руски военнопленници и съобщи, че украинските сили са пленили над 250 военнопленници по време на първите три фази на операция "Вивалди".