Д-р Любомир Канов

Обществото в България от десетилетия се регулира от възможността да нанесеш телесна повреда другиму. Смехотворната квалификация на нейната тежест е без значение за пострадалия или за обществото. Привилегията обаче да пребиеш някого безнаказано и да го убиеш, също безнаказано, е унаследена от комунистите. Те правеха същото в униформи, докато имаха властта.

Бандитчетата, които унаследиха тези привилегии, бяха облечени с анцузи и носеха златни вериги около дебелите си татуирани вратове. Избиваха се помежду си, за радост на своите ментори. Избиваха или пребиваха, когото си поискат, под ласкавите погледи на началници и прокурори. Менторите разпределяха милиарди, докато тъпаците разпределяха дроги и момичета в чалготеките. Напиваха се, друсаха се и тресяха телесата под звуците и текстовете на изкуството произведено от Главния Чалгар. Самият той беше стигнал до политическата възможност и до позицията да бъде премиер —Първи Човек на България. Десетки дебели глави бяха издебнати и простреляни откъм тила. Нарекоха това Преход. Не е свършил още. Доста жалка картина.