Пробивът, от който Берлин се страхува: „Алтернатива за Германия“ може да поеме властта

Това едва ли е от онези снимки, които германският канцлер Фридрих Мерц би пожелал да постави в рамка на стената в своя кабинет: на нея той стои редом до Улрих Зигмунд — крайнодесният политик, когото национално списание наскоро определи като „най-опасния човек в страната“.

И все пак подобна снимка може скоро да се окаже неизбежна за Мерц. На 6 септември се очаква Зигмунд да постигне убедителна победа на изборите в германската провинция Саксония-Анхалт. Ако неговата крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ спечели абсолютно мнозинство в провинциалния парламент, Зигмунд вероятно ще стане министър-председател на провинцията, а неговата партия ще успее да преодолее политическата „защитна стена“, която от основаването ѝ през 2013 г. не ѝ позволява да участва в управлението на федерално и провинциално равнище.

Това би било исторически успех за „Алтернатива за Германия“ и сериозен трус за германската политическа система.

Като министър-председател на провинцията една от първите отговорности на Зигмунд би била да поеме ежегодно ротационното председателство на редовните конференции на министър-председателите на 16-те германски провинции. Обикновено тази функция включва посещение в Берлин и съвместна поява с канцлера пред представителите на медиите.

Да се определи това като непозната досега територия би било меко казано недостатъчно. „Алтернатива за Германия“ поставя под въпрос фундаменталните решения, взети от Федералната република Германия от 1949 г. насам“, заяви веднъж Мерц.

Канцлерът не е единственият, който изпитва подобни опасения. Всички останали основни политически партии, както и значителна част от германските медии, възприемат „Алтернатива за Германия“ като заплаха за либералния следвоенен политически ред в страната. Ако обаче партията за първи път поеме управлението на една провинция, политическият елит вече няма да може да я държи на дистанция. Макар че нормалните политически отношения с нея вероятно ще останат изключени поне в обозримо бъдеще, федералното устройство на Германия изисква определен минимум от сътрудничество и взаимна подкрепа.

Как тогава германският политически елит би се отнесъл към провинция, управлявана от „Алтернатива за Германия“?

„Политико“ отправи този въпрос към представители на федералното правителство и на няколко провинциални правителства. Нежеланието да бъде даден отговор беше особено забележимо сред представителите на дясноцентристкия Християндемократически съюз на Мерц и неговата баварска сестринска партия Християнсоциалния съюз. Високопоставени партийни представители и провинциални министри или отказаха да коментират, или заявиха, че не желаят да бъдат цитирани поименно.

Това колебание е разбираемо. В миналото Християндемократическият съюз и Християнсоциалният съюз доминираха политическото пространство вдясно от центъра. Днес „Алтернатива за Германия“ постепенно навлиза именно в това пространство. Министри от провинциалните правителства, представляващи Социалдемократическата партия и партията „Зелените“, бяха по-склонни да обсъждат публично възможните стратегии.

Разговорите, проведени за целите на този анализ, бяха доминирани от едно основно опасение: вътрешната сигурност, и по-специално защитата на разузнавателната информация предвид позицията на „Алтернатива за Германия“ в подкрепа на по-тесни отношения с Русия на президента Владимир Путин.

Според социалдемократа Георг Майер, който е министър на вътрешните работи на провинция Тюрингия, партията на Зигмунд разполага с „добри канали“ към Москва. „Ако „Алтернатива за Германия“ излъчи министър-председателя на Саксония-Анхалт, в Кремъл ще започнат да отварят шампанското“, заяви той пред „Политико“.

Макар все още да няма установен план за ограничаване на действията на правителство на „Алтернатива за Германия“, в Берлин и в няколко провинциални столици вече се обсъждат конкретни възможности.

 Провеждане на допълнителни неформални срещи

Един от начините да бъде ограничен достъпът на „Алтернатива за Германия“ до чувствителни обсъждания би могъл да бъде провеждането на повече срещи. Освен събирането на министър-председателите на провинциите, което Зигмунд би трябвало да председателства в продължение на една година, германските провинции редовно координират действията си чрез мрежа от т.нар. конференции на министрите. Сред най-важните е конференцията на министрите на вътрешните работи, на която се обсъждат някои от най-неотложните въпроси, свързани със сигурността и разузнаването на страната.

Една от разглежданите възможности е редовните заседания на министрите на вътрешните работи да продължат да се провеждат, но паралелно с тях да бъдат организирани отделни срещи по особено чувствителни въпроси. В тях биха участвали само останалите 15 министри на вътрешните работи, без представителя на Саксония-Анхалт. Няколко министри потвърдиха пред „Политико“, че подобен сценарий хипотетично се разглежда.

Тази идея се основава на отдавна установена практика в германската политика. Правителствата на провинциите неформално се обединяват в т.нар. „А“ и „Б“ провинции в зависимост от това кой политически лагер разполага с управляващо мнозинство: от едната страна са правителствата, ръководени от социалдемократите, а от другата — консервативните правителства. Преди провеждането на големи конференции двата лагера координират позициите си вътрешно. Приложен към „Алтернатива за Германия“, този модел би поставил изолираната провинциална власт от едната страна, а всички останали от другата. Кристоф Дегенхарт, почетен професор по конституционно право и бивш съдия в Конституционния съд на Саксония, заяви, че подобна идея определено е възможна. „Колко дълго би функционирала тя и дали съдилищата биха я допуснали, разбира се, е друг въпрос.“

Изграждане на информационна бариера

Според Майер едно от най-сериозните опасения, свързани с „Алтернатива за Германия“, е близостта на партията с Москва. По-конкретно, най-голямото безпокойство на министъра е свързано с възможността вътрешното министерство на провинцията да бъде ръководено от „Алтернатива за Германия“. Който управлява подобно ведомство, получава достъп до строго класифицирана информация. В същото време пълното изключване на дадена провинция от германската система за вътрешно разузнаване не би било възможно, тъй като общественият ред и сигурност, включително защитата от терористични нападения, не биха позволили това.

„Но можем да изградим китайски стени в рамките на общите информационни системи — бариери, които блокират достъпа до определена информация“, заяви министърът. Той се засмя кратко. „Изразът „китайски стени“ тук пасва идеално. „Алтернатива за Германия“ не просто изпитва симпатии към Москва“, добави той. Каква информация би била изолирана от партията? „Ще трябва да държим далеч от „Алтернатива за Германия“ цялата разузнавателна информация, свързана с десния екстремизъм, както и цялата информация в областта на шпионажа“, заяви Майер. По думите му подобна „превантивна сегментация“ би била юридически възможна, като той се позова на получени правни становища. Тя би могла да бъде приложена и сравнително бързо. „Формирането на правителство няма да стане за една нощ“, посочи той. Патрик Хар, говорител на провинциалната организация на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт, отхвърли всички обвинения за близост с Русия. „Това е пълна безсмислица“, заяви той. „Нямаме червен телефон до Москва.“ 

„Разговаряме с всички, независимо дали са от Запада или от Изтока“, добави той. „Това не означава, че ще предадем документи. Всеки, който твърди обратното, говори безсмислици. Ако и когато получим достъп до подобна информация, ние разбираме своята отговорност като управляваща партия.“

Константин фон Ноц, депутат от партията „Зелените“ в Бундестага и заместник-председател на парламентарната комисия за контрол върху разузнавателните служби, обаче посочи като предупредителен пример участието на крайнодясната Австрийска партия на свободата в управлението. След влизането си в правителството през 2017 г. партията пое контрола върху вътрешното министерство. На следващата година полицията извърши обиск в австрийската служба за вътрешно разузнаване и иззе чувствителни данни, включително информация от партньорски служби. Впоследствие западните разузнавателни партньори ограничиха споделянето на поверителна информация, докато австрийската служба временно преустанови участието си в работните групи на Бернския клуб, неформална мрежа от западни разузнавателни служби, чието участие по принцип е доброволно.

Германия би могла да се сблъска с подобен проблем при правителство на „Алтернатива за Германия“, заяви фон Ноц. Това би било възможно например ако съюзниците на Германия предположат, че Русия би могла да получи достъп до базата данни, използвана от германските служби за вътрешно разузнаване за обмен на информация относно екстремисти, шпиони и други заплахи за сигурността.„Британците, американците, поляците, украинците, никой повече няма да споделя информация с нас от страх, че всичко ще бъде предадено на Москва“, предупреди политикът от партията „Зелените“.

Ограничаване на финансовото подпомагане

Друг инструмент, споменат както от представители на „Алтернатива за Германия“, така и от противниците на партията, е германската система за финансово изравняване, която подпомага по-бедните провинции със средства от по-богатите провинции и с допълнително федерално финансиране. Саксония-Анхалт разчита на тази система от десетилетия. През 2025 г. провинцията е получила около 2,8 милиарда евро според предварителните данни, почти една пета от нейния провинциален бюджет. Намаляването или дори преустановяването на тези плащания би могло да бъде начин да се усложни управлението на правителство на „Алтернатива за Германия“ или партията да бъде принудена да се държи по начин, който политическият елит счита за приемлив. В рамките на провинциалната организация на партията в Саксония-Анхалт този сценарий се възприема като реален риск.

Правните препятствия пред подобна мярка обаче биха били значителни. Даниал Баяз, министър на финансите от партията „Зелените“ в Баден-Вюртемберг, една от по-богатите провинции, които внасят средства в системата, подбира думите си внимателно. „Системата за финансово изравняване е закрепена в конституцията и не е инструмент, който може просто да бъде променян в зависимост от политическата конюнктура“, заяви той.

След това обаче добави важно уточнение: според Баяз федерална държава, основаваща се на солидарността, зависи от споделения ангажимент към върховенството на закона. Ако дадено провинциално правителство постави тези принципи под въпрос или предприеме правно съмнителни действия, това би се отразило върху доверието и сътрудничеството му с федералното правителство и останалите провинции, „включително във финансовата сфера“. Говорителят на Баяз подчерта, че това е личната оценка на министъра, а не договорена позиция на провинциалното правителство, коалиция, ръководена от партията „Зелените“, с Християндемократическия съюз като младши партньор.

Прилагане на крайното конституционно средство

Най-мощният конституционен инструмент би бил т.нар. федерална принуда. Съгласно член 37 от Основния закон на Германия федералното правителство, със съгласието на Бундесрата, камарата, представляваща германските провинции, може да предприеме „необходимите мерки“, за да принуди дадена провинция да изпълнява своите законови задължения. Казано на разбираем език: Берлин би могъл да принуди дадено провинциално правителство да спазва федералното законодателство.

Тази разпоредба никога не е била използвана. В рамките на подготовката на този материал никой от интервюираните не я спомена самостоятелно, вероятно поради убеждението, че подобен сценарий е малко вероятен, или от опасение, че самото му споменаване преди изборите би могло да бъде използвано от „Алтернатива за Германия“ в нейна полза.

В средите на десните интелектуалци, близки до „Алтернатива за Германия“, федералната принуда отдавна се разглежда като реалистичен сценарий. През 2025 г. издателят Гьотц Кубичек, чието имение се намира в Саксония-Анхалт и когото „Ню Йорк Таймс“ някога определи като „пророка на новата германска десница“, заяви пред „Политико“, че именно това би очаквал да се случи.

Какво би могло да предизвика подобна намеса, може само да се предположи. Ако например правителство на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт не осигури дори най-основните потребности на лицата, търсещи убежище, федералното правителство би могло да се намеси чрез задължителни разпореждания за възстановяване на тези услуги, а в краен случай — чрез назначаването на федерален комисар с правомощия да дава указания на провинцията и на всички нейни органи.

Би ли функционирала всичко това?

Независимо какво ще предприеме германският политически елит за ограничаване на първото провинциално правителство на „Алтернатива за Германия“, тази есен или на по-късен етап, рисковете са очевидни. Мерките, предназначени да защитят либералната демокрация, могат едновременно с това да засилят основното оплакване на „Алтернатива за Германия“ и на значителна част от нейните избиратели: че политическият елит отказва да приеме партията дори когато тя печели избори.

Общественото мнение по този въпрос е по-разделено, отколкото беше преди. Представително проучване, проведено през юли, показа, че едва 42 процента от германците все още смятат за правилно Социалдемократическата партия и Християндемократическият съюз да отказват сътрудничество с „Алтернатива за Германия“. Друго проучване показа, че подкрепата за стратегията на политическо изключване е спаднала до 46 процента спрямо 54 процента в началото на 2025 г.

Да не се предприема нищо извън обичайното може в крайна сметка да се окаже най-сигурният вариант за утвърдените политически партии. „Алтернатива за Германия“ години наред се възползва от ролята си на опозиция, превръщайки грешките и неизпълнените обещания на своите политически противници в политически ресурс. Тя обаче никога не е управлявала. Веднъж получила власт, партията може да се окаже въвлечена в некомпетентно управление и вътрешни конфликти, което би спестило на противниците ѝ необходимостта да предприемат специални защитни мерки.

Ключови фигури от собственото политическо обкръжение на „Алтернатива за Германия“ са наясно с тази опасност. „Те трябва да се подготвят така, сякаш са най-големите отличници“, заяви Кубичек пред „Политико“ през 2025 г. по отношение на провинциалната организация на партията на Зигмунд. Бенедикт Кайзер, друг влиятелен крайнодесен интелектуалец и сътрудник на депутат от „Алтернатива за Германия“ в Бундестага, също призова към предпазливост, ако партията спечели абсолютно мнозинство: „През първите 90 дни на управлението „Алтернатива за Германия“ трябва да следва политика, която не създава страх“, заяви той, посочвайки като примери „семейните помощи, безплатното хранене в училищата и подобни мерки“.

Докато германският политически елит обмисля начини за ограничаване на едно провинциално правителство на „Алтернатива за Германия“, интелектуалните лидери на партията са загрижени за един по-непосредствен проблем: самото управление може да се окаже по-ефективно ограничение за партията, отколкото която и да е мярка, която политическият мейнстрийм на страната би могъл да разработи. I БГНЕС
 --------------------

Анализът е публикуван в "Политико"