В този видеоклип прочутият и популярен в Русия бивш полковник от ГРУ Владимир Квачков споделя възгледите си за дълбоката системна криза, обхващаща всички сфери на живота в Русия. 

Съратникът на хвърления в затвора националист Игор Стрелков-Гиркин  е убеден, че политическата, икономическата, културната и социалната система на страната са на ръба на краха, а съществуващата власт е загубила доверието на гражданите.

Квачков критикува контрола върху медиите, деградацията на избирателната система и бездействието на населението, което е станало заложник на системата. Той повдига въпроси за корупцията, предаването на националните богатства на олигарси и чуждестранни инвеститори, както и за заплахите за целостта на страната чрез териториални отстъпки.

Основният акцент на Квачков е, че народът трябва да поеме отговорност за съдбата си и да използва легитимни инструменти за промяна на политическата ситуация. Той предлага радикални решения за възстановяване на държавния суверенитет и националното освобождение. Според него цялата държавна власт – законодателната, изпълнителната и съдебната – е в дълбока криза. Той твърди, че медиите умишлено изкривяват реалната картина и отклоняват вниманието на хората от важните проблеми чрез изкуствено създадени информационни поводи.

Квачков твърди, че избирателната система в страната е напълно лишена от демократична основа и е превърната в манипулиран спектакъл, който няма нищо общо с истинското народно волеизявление. Той смята, че опозицията на практика не съществува, а алтернативните гледни точки са потискани. В тези условия гражданите на Русия са лишени от легитимни инструменти за защита на правата си и за коригиране на грешките на властта. Квачков е на мнение, че възможностите за еволюционно преобразуване на държавата са изчерпани, което неизбежно води до предпоставки за по-радикални промени.

Според него основният проблем е безразличието и пасивността на населението, което се е превърнало в заложник на системата. Той обвинява властите, че умишлено прикриват реалното състояние на страната, подменяйки съществените проблеми с фалшиви и измамни теми. Изборите на всички нива са лишени от прозрачност и демократични характеристики, а гражданите реално нямат законни начини да защитават конституционните си права.

Квачков подчертава, че управляващият елит в Русия от последните две десетилетия игнорира критичното положение на страната. Той критикува политиката, водеща до влошаване на демографската ситуация, масов приток на мигранти и изтичане на национален капитал в чужбина. Според него националните богатства на Русия се предават в ръцете на олигарси и чуждестранни инвеститори, което засилва икономическата зависимост на държавата и възпрепятства нейното самостоятелно развитие.

Квачков обвинява Путин и неговото управление в умишлено унищожаване на руския народ чрез икономическа и социална политика, която според него води до демографски срив и подмяна на местното население с мигранти. Той смята, че Путин и неговото обкръжение продължават да предават националните богатства на свои приближени и на чуждестранни структури, което според него представлява форма на финансова и икономическа окупация на Русия.

Във връзка с това обществено-политическото движение, към което Квачков принадлежи, инициира кампания за изразяване на народно недоверие към президента на Русия. Според него това е последният мирен начин за запазване на държавността. Той смята, че настоящият държавен глава е гарант на съществуващата система, която според него представлява „окупационен режим“. Квачков твърди, че премахването на Путин от власт ще бъде първата стъпка към национално освобождение и независим път на развитие.

Той се позовава на Конституцията, според която народът е единственият източник на власт в Русия.

Квачков призовава хората да анализират цялата политическа кариера на Путин – от времето му в администрацията на Санкт Петербург до настоящата му позиция – и да обърнат внимание на злоупотребите, които са се случвали през цялото това време. Той обвинява Путин в прикриване на истинското състояние на нещата и използване на религията като инструмент за политическа легитимация, докато реално, според Квачков, неговият режим се основава на корупция и кланово управление.

Сред критиките към управлението са и обвинения за разрушаване на моралните устои на обществото, изкуствено разделение на хората по етнически и социални признаци и прикриване на реалната демографска ситуация. Според Квачков държавните програми за социална подкрепа не решават проблемите, а само прикриват влошаването на жизнения стандарт.

Той обвинява Путин в предаване на руски територии на чужди държави, като посочва примери за предаването на земи на Китай и Норвегия. Освен това твърди, че Русия е поставена под икономическа зависимост, като значителни финансови ресурси са под контрола на чуждестранни структури, а националната икономика страда от инвестиционен дефицит и хронично изтичане на капитали.

Според Квачков Путин заблуждава обществото, твърдейки, че защитава териториалната цялост на Русия, докато на практика допуска загуба на национални територии и ресурси. Той го обвинява, че е позволил китайски компании да експлоатират природните богатства на Далечния изток и Сибир, като унищожават горите и извършват масово изсичане.

Квачков твърди, че Русия е поставена под финансова окупация от международни сили и че политиката на Путин е насочена към поддържане на система, основана на корупция и външен контрол. Той призовава за изразяване на масово недоверие към Путин като последен легитимен и мирен начин за промяна на политическата ситуация в страната.