Прочутият Савонарола, отрицател на светското, на когото един папа посвещава литургия, а друг папа го изгаря на клада

Джироламо Савонарола, който става един от най-прочутите религиозни и обществени дейци на италианското Възраждане, е роден на На 21 септември 1452 г., на Рождество на Света Богородица по стар стил, в градчето Ферара. Той приема за свое призвание да се бори срещу покварата, но стига до фанатично отрицание на светското.

Савонарола е обект на възхищение от поклонниците си, но и на отлъчване и изгаряне от католическата църква, въпреки че в негова почит през 1558 г. папа Павел IV създава литургия. 

Неговите литературно-философски трудове могат да се открият в най-големите библиотеки в Западна Европа, а за живота му се разпространяват легенди. В една от тях се разказва, че когато бил на 13 години, излекувал прокажен човек.

Още в юношеските години Джироламо бил отдаден на заниманията с медицина, пишел литературни и философски трудове, но и имал и фанатични наклонности. Той проповядвал отказ от всичко светско и дори написва много известното в тогавашните времена съчинение „За презрението към света“.

Като младеж Савонарола бил безумно влюбен в красивата Сесилия - дъщеря на богат аристократ. Но тя отблъснала ухажванията му, а отчаяният влюбен взел отрова. Но вместо да умре, Савонарола получил халюцинации и твърди, че щастливо бродил в рая.

По-късно тайно заминава за доминиканския манастир Болоня, където започва първите си проповеди. През 1482 г. орденът му разрешава да проповядва из Италия. Джироламо получава видения, като например висящ от небето меч, дъжд от мечове, стрели и искри.

Проповедите му печелят невиждан успех. Цяла Флоренция е повлияна от неговото отрицание към светското и хвърля в огъня на т.нар Клада на суетата тоалети, смятани за неприлични картини, книги и други предмети. Джироламо в речите си отрича развлеченията, заплашва с бедствия, позовавайки се на видения. 

Веднъж предсказал скорошен мор в Италия, скоро след което започнала епидемия от чума, с това той спечелил признание от последователите си за пророчество.

Твърди се, че когато през 1494 г. френският крал Шарл VIII стига в похода си до Неапол, а после обсажда Флоренция, Савонарола замисля смело дело. Той се промъква във противниковия лагер и се среща с френския крал, който е толкова смразен от думите на проповедника за страшно родово проклятие, надвиснало над него, че прогонва Медичите и предава Флоренция на Савонарола. Последният обявил, че иска да създаде „Божи град“, като застава начело на новата т. нар. „Християнска и религиозна република”. 

Отново на клада са изгорени всякакви „суетни“ предмети като огледала, бижута и дори шахматни дъски.

Въпреки многото си поддръжници, буйният Савонарола имал и много противници, сред тях бил и папа Александър VI, на когото Джироламо предсказал скорошна смърт. 

В това време до Ватикана достига слух за чудо от Савонарола, че може да премине през огън невредим. На 7 април 1498 г. тълпа от желаещи да видят чудото, настоявала проповедникът да го демонстрира, като влезе в клада. 

Но в деня на изпитанието завалял проливен дъжд и угасил огъня. Малко по-късно папа Александър VI го отлъчва от църквата, а през 1498 г. го арестува. В затвора проповедникът е изтезаван, за да изтръгтнат признае от него, че предсказанията му са фалшиви. Савонарола не издържа изпитанията и се признал за виновен.

На 23 май 1498 г. Савонарола е хвърлен на клада, с което приключва земният път на прочутия, признаван и отричан проповедник и пророк.