"Към държавността в днешната Република Северна Македония има исторически две трасета. Едното е българско – заличавано, ограничавано, обсебвано. Другото трасе е чуждо. Премълчава се същинската му роля, а се поставя акцент върху мнимата му собствена роля. Първоизточници на това трасе са Белград и Москва."

Това заяви в интервю за БНР проф. Ангел Димитров - историк и дипломат, бивш посланик в Скопие. Преди дни той представи книгата си "България и Република Северна Македония - Среща между историята и политиката".

По думите му, национализмът, който присъства в доктрината на македонизма, предопределя трайния пласт на национализма в днешната млада държава РСМ. Запитан как оцелява и до днес доктрината на македонизма, историкът изтъкна, че има логика, макар тя да е уязвима при сериозен анализ.

"Самото бягство, този страх от самото споменаване на името на България – премиерът Мицкоски говори за "източен съсед", това е тип отношение. Истината е, че този страх е саморазобличаващ. Дебългаризация няма как да има, защото има гени на паметта." - категоричен е историкът.

През 21. век и особено след подписването на Договора за приятелство и добросъседство хората с българско самосъзнание бяха окуражени да създават свои сдружения за постигане на правата им. Точно тук е големият уплах на дебългаризаторите, коментира проф. Димитров.

"Катарзис трябва да настъпи в сферата на науката, а оттам и в политиката и обществените нагласи. Това е неизбежно. Северна Македония е пред сериозна дилема – дали да следва конфронтационната традиция, заложена в нейното минало, която я превръща в нестабилна част на Източна Европа и обект на външни интереси, или да се освободи от това историческо бреме, обвързващо я с проваленото минало." - отбеляза той.

С признаването на младата република България показа, че се освобождава от диктата на инерцията във външната политика от комунистическия период, подчерта той.