„Пандемията от коронавирус ще предизвика големи промени. След нейното приключване ще се върнем към нормалността, но това ще бъде нова нормалност“. Това заяви за БГНЕС икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Чобанов.

Според него кризата, възникнала в резултат на разпространението на опасния вирус, има две страни. Наред с негативната страна – многобройните смъртни случаи и сериозни икономически сътресения, тя ще доведе до промени, от които, ако сме интелигентни, трябва да се възползваме.

„Светът, в който живеем е дуален, всяка същност има две страни. Тази елементарна истина е прозряна още от древните китайци. Всяко явление трябва да бъде оценявано от двете гледни точки. Нашият народ има поговорка – всяко зло за добро. Какво му е доброто на злото? Злото ни мобилизира. Проблемите, които не ни убиват, ни правят по-силни“, заяви проф. Чобанов, който дълги години беше декан на Стопанския факултет на СУ.

Днес живеем вече в епохата на Икономика 4.0, която е свързана с роботизацията. Проф. Чобанов смята, че COVID-19 ще ускори навлизането на роботите в индустрията и сектора на услугите.

„Роботите все още нямат човешки образ, но вече има смарт фабрики, където всичко е роботизирано. След коронакризата този фактор още повече ще се усили, смятам го за положителен. Най-малкото роботите няма как да бъдат заразени с коронавируса, те могат да работят независимо от това дали има вирус или не“, отбеляза икономистът. Според него роботите постепенно вече придобиват мощ, която надхвърля човешките способности не само от технологична гледна точка, но и от гледна точка на изкуствения интелект. „Те могат да мислят и имат автономност, а това предопределя доста неща“, добави проф. Чобанов.

В тази връзка той очаква решително преструктуриране в посока на роботизация.

Друг сектор, в който се наблюдават вече фундаментални промени, е образованието, където преподаването се осъществява дистанционно с помощта новите компютърни технологии и интернет.

„Като университетски преподавател съм доволен от възможността да използваме технологиите в учебния процес. Лекциите се записват непосредствено и те могат да бъдат видени още веднъж. Ще продължа да преподавам онлайн и като мине пандемията. Пандемията пришпори образованието да мине на по-високи технологии. Това безусловно е една положителна черта. Прекият контакт е добър, но ние можем да направим много хубави неща онлайн“, категоричен е проф. Чобанов.

Цели отрасли ще се преструктурират, за сметка на нововъзникналите, други ще изчезнат. Туризмът и транспортът няма да бъдат унищожени, а модернизирани по начин да се осигурят условията за безопасност. В този контекст проф. Чобанов припомня мисълта на един от най-големите умове на ХХ век икономистът проф. Йозеф Шумпетер, който говори за конструктивната деструктивност. „За да създадеш нещо ново, трябва старото да отпадне. Спомнете си, когато се появи електрониката, колко механични процеси изчезнаха, защото бяха заменени от нея“, уточнява проф. Чобанов.

Икономистът се спира и на широко дискутираната последните седмици у нас идея за намаляване на данък ДДС на отделни отрасли. Той е категорично против да гледаме на плащането на данъци като нещо негативно.

„Без парите от тях, държавата няма да може да финансира важни дейности, необходими за обществото. Конкретно за туризма, смятам, че е малко пресилено свалянето на ДДС, но дано тази мярка подкрепи бранша да преживее и да не намали приходите на държавата значително“, смята той и добавя: „Всички трябва да имаме обществена отговорност“.

Коментирайки възможното завръщане на държавата в икономиката – тенденция, за която се заговори във водещите западни икономики след пандемията – проф. Чобанов заяви:

„Не стои въпросът дали да върнем държавата или да не я върнем. Въпросът е в каква степен тя да се намесва в икономиката. Двете крайности са изключени. Който ви говори, че е най-хубаво без държавата – това не е реално. Ние сме човешко общество, защото има държава“.

Той отбеляза, че в последно време много се пише за провала на либералната идея. В същото време припомни, че при социализма ролята на държавата беше в краен вариант.

„На Запад хората не са стресирани от държавата и я възприемат. Като се абстрахираме от емоциите, се увеличава ролята на обществото, а това е друга форма на държава. Държавата и обществото за мен е едно и също. Ние, хората, сме държавата. Ако няма това усещане, тогава оставаме всеки за себе си. Тогава няма държава. Не трябва да се превръщаме в нейни врагове“, заяви проф. Чобанов.

Важна нова тенденция, която не трябва да бъде пропусната от България и нейните производители, е възможността за преместването на редица производства в страните от ЕС, и по-конкретно у нас. За това се заговори след избухването на пандемията от коронавирус, която наруши световната търговия и така част от Европа остана без жизненоважни стоки, включително фармацевтични, които се произвеждаха в Китай.

„Предстои регионално преструктуриране на световното стопанство. В България може да произвеждаме много неща, тази криза ще даде тласък в тази посока. Нека да направим от проблема възможност“, обобщи проф. Чобанов.