„Израел е ядрена държава – това е публична тайна, макар и неофициално потвърдена. Но Израел никога не е участвал в ядрена надпревара. За разлика от Иран, който развива ядрена програма, възприемана от Запада и Израел като потенциална заплаха“. Това подчерта анализаторът проф. Владимир Чуков

Според него съществуващият баланс на страха между Израел и Иран, който се основава не на официално обявени оръжия, а на предположения и стратегии за възпиране. 

„Израелската армия неведнъж е удряла ядрени съоръжения в Близкия изток – в Ирак през 1981 г. и в Сирия през 2007 г. Но Иран е съвсем различна категория – ядрена сила в процес на завършване и с територия, която не може да бъде атакувана с еднократен удар,“ обясни проф. Чуков в ефира на Нова ТВ.

Според него въпреки реториката, Израел няма да посмее да атакува Иран самостоятелно, а само да нанася ограничени удари, които ще имат повече символичен ефект.

„Израел няма ресурсите, които имаха САЩ, когато удариха Ирак. А Иран е още по-мощен. Само САЩ могат да организират координирана военна операция от такъв мащаб. Израел може да нанесе ограничен удар, но ефектът ще бъде символичен. Рисковете от ирански ответен удар – през "Хизбула" в Ливан, Хамас в Газа или шиитските милиции в Сирия и Ирак – са прекалено високи“.

„Израел разглежда Хизбула и Хамас като продължение на Иран – негови проксита. Това е част от една по-широка стратегия на Техеран, която започна още по времето на Хомейни“, обяснява проф. Чуков.

По думите му иранската доктрина за експорт на ислямска революция се е трансформирала от идеология в инструмент за геополитическо влияние. 

„След атентата на "Хамас" от 7 октомври, всички започнаха да говорят за така наречената ‘Оста на съпротива’. Но това не е нова концепция – тя се гради повече от 40 години. Иран стана майстор на прокси войните, защото чрез тях може да води асиметрична война без директно участие“.

„Ако се стигне до военен удар по ядрените съоръжения на Иран, това няма да е самостоятелна израелска операция. Ще бъде с активното участие на САЩ“, категоричен е проф. Чуков.

Той припомня как САЩ атакуваха Ирак през 2003 г. със специална коалиция, използвайки масивна военна логистика. Според него подобна операция срещу Иран би била дори още по-сложна – Иран е териториално по-голям, по-добре въоръжен и с по-мощни прокси структури.

„Израел може да нанесе удари, но няма как да постигне стратегически резултат сам. Не е въпрос на липса на решимост, а на капацитет“, аргументира тезата си проф. Чуков.