Съгласно ориентацията, която България е възприела още в края на прехода, през 2004 г., а по-късно и през 2007 г., мястото на България е като съюзник в Европейския съюз, като съюзник в НАТО, като страна, която подкрепя Украйна във войната й с Русия – не само на думи, но и на дело и като страна, която се придържа към решението на ЕС относно стратегическите намерения за разнообразяване на енергоносителите. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Проф. Дронзина коментира дали определени проруски кръгове оказват негативно влияние на страната. Според нея е по-правилно да се говори за путинофилски кръгове, а не за проруски партии. “Най-големите русофилски, по-скоро путинофилски кръгове има във всички големи партии, във всички без изключение парламентарно представени партии и основната опасност произтича от тяхната непоследователна политика по отношение на Русия и на решенията, които се вземат в рамките на ЕС”, подчерта тя.

Хората най-много се притесняват от “Възраждане”, но тя разполага само с 13 депутати и 30 кметове и по тази причина Проф. Дронзина смята, че не трябва да се притесняваме чак толкова много от партията на Костадин Костадинов. Тя отбеляза, че “Възраждане” е много шумна партия, но напомни, че имахме такава шумна партия в лицето на Атака. “Всички приемаха “Атака” за националистическа партия. Винаги съм я смятала за проруска и антиглобалистка и както виждате лека полека отшумя”, заяви политологът. Проф. Дронзина се надава, че така ще стане и с “Възраждане”. “Що се отнася до политиките на партиите и начина, по който те подреждат листите си и кои са начело, не съм много голям оптимист, че ще имаме силно антипутиновско лоби”, предупреди политологът.

Проф. Дронзина коментира партиите, които до момента са обявили своите листи - ПП, ГЕРБ и БСП.

Тя заяви, че е била критична по отношение на управлението на „Продължаваме промяната“, защото те са показали, че по-скоро се влияят и на тях може да им се повлияе върху процеса на вземане на решение, но добави, че те са показали и определена смелост, която е полезна за националната сигурност на България. Проф. Дронзина разглежда като положителен факт ПП и заради промяната на поколенията. Според нея, ако промяната на поколенията продължи, имаме основание за оптимизъм, но това все пак не трябва да се възприема като твърда гаранция за антипутинофилски нагласи.

По отношение на ГЕРБ проф. Дронзина заяви, че партията се консолидира и има реална подкрепа на хората, но като че ли едно младо поколение, което тя силно се надява да е антирусофилско, по-трудно си пробива път.

Политологът посочи, че БСП традиционно свързва лявото с русофилството, но тя не знае по каква логика се случва това. “Винаги съветвам в такива случаи да четат трудовете на основателя си Димитър Благоев, който им е казал много добре какво представлява Русия, но не знам защо те някак прехвърлят тази работа и продължават да асоциират лявото с русофилството”, каза тя и добави, че няма такава закономерност, която да ни кара да асоциираме левия спектър с путинофилски настроения. “Ако не разкъсаме тази закономерност, ще имаме да берем много ядове“, подчерта проф. Дронзина.

Политологът обобщи, че е добре да видим разместване на генерационните пластове в политиката и изрази надежда, че с тях може да имаме повече късмет в политиката.

Проф. Дронзина коментира и наболялата тема с мигрантите, които влизат в България с по-високи темпове и с по-голям брой напоследък. Според нея мигрантите не трябва да се демонизират. “В крайна сметка част от мигрантите са хора, които търсят по-добро икономическо бъдеще за себе си и семействата си. Когато ги осъждаме не би било лошо да си припомним, че ние също имаме 2,5 млн. българи, които са икономически мигранти зад граница и това не ги прави терористи, нито нещо друго”, подчерта тя.

Проф. Дронзина смята, че огромен проблем е обстоятелството, че Европа не може да асимилира толкова различна култура в толкова кратки срокове и с такъв голям обем. “Що се отнася до България, ние де-факто сме се превърнали в една страна на трафиканти на мигранти и си задавам въпроса покрай тежката катастрофа с починалите полицаи, защо до този момент не са били спирани мигрантите, защо бяха изтеглени специалните сили, ръководени от ген. Явор Матеев, какво правят българските сили там без оборудване, къде е българската активна политика като член на Фронтекс, като страна, която сме външна граница на ЕС и би трябвало да обръщаме много внимание, за да можем да предизвикаме по-голямо доверие към себе си”, каза тя.

Когато разглеждаме трафика на хора е ключово да се постави въпроса защо никой не пита за каналите и как функционират те. “Ако те функционират, те имат свободни пари от корупция. Това е опасното на корупцията - когато се злоупотребява с едни пари, не знаем за какво отиват те”, заяви проф. Дронзина.

Въпросът свързан със сигурността с мигрантите започва не с глобалните и страшни предразсъдъци, че ние ще се напълним с мигранти, защото никой не иска да остане тук. „Въпросът е защо България се превърна в страна на трафиканти и защо каналите оттук минават безнаказано. Защо никой не поставя въпроса за тях и защо никой не разследва корупцията свързана с тях. Очевидно това, което видяхме е една добре подготвена акция, неслучайно шофьорът е избран да бъде 15-годишен, защото присъдата му ще е лека. На тези въпроси трябва да търсим отговори”, подчерта тя. /БГНЕС