"Най-вероятно ще имаме за първи път промяна в Конституцията по т.нар. бавна писта. Толкова е възможното мнозинство на пръв прочит." Това заяви пред БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ.

"Обикновено, когато са внасяни промени в Конституцията, са внасяни от повече политически сили, които гарантират, че ще има мнозинство за съответните промени. Като че ли няма да имаме високото мнозинство за бързите промени, а ще се движи по бавния път." - посочи тя.  

"Конституцията дава рамката, но след това трябва да има законови промени. Изключително важни са и хората, които ще прилагат законите и дали те са на местата си и дали отговарят на качествата, заложени както в Конституцията, така и в законите." - предупреди проф. Михайлова. 

"Текстовете, които и в проекта се предлагат - лицата, които ще са във ВСС, сега и прокурорски съвет, да отговарят на условията не само да са юристи, но и да са с високи нравствени качества. Това е стъпка в правилната посока. Зависи какво в крайна сметка ще излезе като продукт от НС - но ако то е само в рамките на конституционната промяна, а не и лицата, които ще извършват съответната дейност, пак ще имаме големи разочарования." - подчерта тя.

По думите й, още на входа на съдебната система има значение кой е кандидатът, който се явява на съответните изпити. 

Трудна реформа ще бъде, прогнозира проф. Михайлова.

По думите й, Наказателният кодекс е доста остарял, много пъти са правени опити за цялостна промяна, коментира тя относно случая в Стара Загора: 

"Работим предимно с физическите травми, а освен тях има и психически травми. Когато има една експертиза и има съмнение в нея, може да се разшири полето на тази експертиза и да се поиска допълнителна. Самата съдебна власт е предвидила да имаме инстанционен контрол. И тук прокуратурата трябва да бъде на мястото си. Сега се задейства. Но ако нямаше обществен отзвук в тези дни, случаят сигурно щеше да потъне и никой нямаше да се задейства. Затова е нужна съдебна реформа. Започва се отгоре, от нормите в Конституцията." 

Прекалено много се нагледахме на това, че ВСС явно реагира политически на случващото се в рамките на съдебната власт, каза Екатерина Михайлова, визирайки случая с Иван Гешев. 

"Имаме заявено намерение, но въпросът е дали то ще се превърне в правни норми и в прилагането им".

Относно ограничаването на правомощията на главния прокурор, проф. Михайлова предупреди, че винаги крайностите са опасни. Трябва да се търсят балансирани решения, категорична е тя. 

"Има риск от едната крайност да отидем в другата - от много силна фигура да го превърнем в една персона, от която абсолютно нищо не зависи - не би трябвало и това да става."

Текстът, който ни беше предложен, не ограничава правомощията на едно служебно правителство, коментира още юристът и добави, че се променя това кои лица могат да бъдат в едно такова правителство. Решението е да остане да има такава правна фигура. Предлага ни се модел, който го има в някои страни - например в Гърция, посочи проф. Екатерина Михайлова.