Проф. дн Евгений Сачев, д-р по социология и експерт по национална сигурност, излезе с позиция по повод вчерашното обръщение на държавния глава, в което той заяви, че сваля доверието си от правителството на Република България. Проф. Сачев цитира думите на Васил Левски: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора" и призовава държавния глава да търси помирение, а не конфронтация и разединение! Но преди това е нужно смирение, заявява проф. Сачев. Ето и пълния текст, публикуван в Епицентър.бг. 


Вчерашното обръщение на президента на Република България г-н Румен Радев показа, че той обича себе си в държавната работа, а не държавната работа в себе си. 

С тази си проява той загуби завинаги уважението не само на неговите истински привърженици, но и на своите бивши колеги от армията. 

Това изявление точно в 12.00 часа на обяд и точно на 4-ти февруари – датата, която е свързана с опита да се помирим като единна общност, като един народ с демократично избрано бъдеще след падането на тоталитаризма и автокрацията, може да се определи не само като нелепо и недопустимо, не само като фарс или пародия, но и като публично злепоставяне на президентската институция, на българската държава пред целия свят. 

Три години г-н Румен Радев се опитва да се самодоказва като велик държавник, избран на този пост с вота на милиони български граждани. Но неговото самодоказване се превърна в самопоказване и самоизтъкване. 

Вместо смирено, с мъжко достойнство, което непрекъснато се опитва да демонстрира, да поиска извинение и прошка от целия български народ заради нескопосания начин да излезе от ситуацията с публично оповестения телефонен разговор, той постави личните си отношения и семейни проблеми пред държавните дела. 

Та той като олицетворение на българската нация и на българската държава трябваше поне да се сети за заветните думи на една от най-светлите личности в нашата история – Христо Ботьов: „Мила ми Венето, Димитре и Иванке!  Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!  Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те. Христа 17 мая 1876 „Радецки“. 

Вместо, уважаеми г-н Президент, да бъдете истински обединител на нацията, да подкрепите усилията на главния прокурор на Република България и на неговия мотивиран екип за борба с корупцията, да подадете ръка на министър-председателя на Република България и да търсите заедно общи решения, както в нашата страна, така и извън нея за разрешаване на належали и неотложни проблемни ситуации с питейната вода, със замърсяването на българската природа, с противодействие на организираната и на битовата престъпност и др., Вие, г.н президент, с непремерените си действия от обединител на нацията, се превръщате едва ли не в рушител на държавността! 

Търсете помирение, а не конфронтация и разединение! 
Но преди това е нужно смирение! 

Все още не е късно, г-н президент, публично да поискате извинение от българските граждани за последните си несъстоятелни или непремерени публични изяви. 

Всеки почтен и праведен човек трябва да признае грешките си, както ни е завещал Апостолът на българската свобода Васил Левски: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.“