„Трите парламентарни вота са красноречив признак за фундаменталната криза на демокрацията. Тя не е само у нас, но се проявява по различни начини. Всички знаят през каква турбуленция преминаха и продължават да преминават политическите процеси - например в Съединените щати, люлката на модерната демокрация. Важно е да се разбере как се стигна до кризата. А и изглежда, че тя ще продължи. Една от главните причини е нарастващата комплексност на обществата.“ Това казва в интервю за „Дойче веле“ социологът проф. Георги Фотев.

Той смята, че никога в историята си не сме имали шанса да сме на благоприятен път за самоутвърждаване като народ и нация. Но най-после имаме такъв шанс: България е част от Европейския съюз и член на НАТО.

На въпрос защо повече от три десетилетия българската демокрация стои прикована към юношеството и тепърва се налага да говорим за създаване на развити демократични институции, професорът коментира: 

„Обществото ни не е бдително към демагозите, към тези, които дават обещания и не ги изпълняват. Дори проблемът „корупция“ се банализира до такава степен, че България се намира сякаш в омагьосан кръг. Размерите на това явление навяват скръб и гняв.

Тези, които спечелиха последните избори, дават нова надежда. Но у нас винаги има хора, които не мирясват да сеят нездрав скептицизъм. Те са безсмъртните ангели, които провиждат чуждите кусури. Не можем да останем в това, което наричам българската меланхолия в книгата ми „Българската меланхолия“. Политиците, които избират, били лоши. Избирателите - вода ненапита. Самоокайване. Тюхкане, вайкане. И ръмжене. Създава се впечатлението, че народът е безхарактерен, а гражданското съзнание е в летаргия.

Нихилизмът е досаден. Вместо униние е необходима всеобща непримиримост срещу корупцията. Просто е“.