14 Май, 2026

Проф. Христо Матанов: Българската православна църква не може да слуша Руската

Проф. Христо Матанов: Българската православна църква не може да слуша Руската

Проф. Христо Матанов

„РПЦ се опитва да командва другите"

Украинската православна църква е призната за автокефална от Вселенската патриаршия и от някои други православни църкви, така че е очевидно, че българските архиереи няма да слушат Руската православна църква (РПЦ) и това трябва да бъде ясно.

Това заяви в интервю за БГНЕС известният историк проф. Христо Матанов, специалист по средновековна българска и балканска история. Той е бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет (април 1993 – октомври 1996).

Той коментира решението на РПЦ да осъди митрополитите Николай, Киприан и Яков, заедно с епископите Сионий и Висарин, защото са участвали в съслужение с украински духовници, които в Москва определят като „разколници“.

Според него действията на РПЦ не са насочени към цялата БПЦ, а само към петимата български духовници.

Историкът припомни, че Българската патриаршия е много по древна от Московската, която е създадена едва през XVI век.

„РПЦ по силата на една инерция се опитва да командва другите, което не може да стане. БПЦ не може да слуша РПЦ“, категоричен е проф. Матанов.

В същото време той изрази учудването си, че „митрополит Николай, който досега минаваше за руски човек, и митрополит Киприан, който е учил в Русия, изведнъж обърнаха позициите си и се преориентираха към Вселенския патриарх Вартоломей и Украинската църква“. /БГНЕС

Сподели:

Коментари (0)

Почитаме мъчениците Гликерия и Лаодикий - светъл пример за вярност към Христа

Почитаме мъчениците Гликерия и Лаодикий - светъл пример за вярност към Христа

Жития на светците

Честваме св. Епифаний - бедното еврейско момче, което откри сина Божи

Честваме св. Епифаний - бедното еврейско момче, което откри сина Божи

Жития на светците

Православната църква почита днес светите братя Кирил и Методий

Православната църква почита днес светите братя Кирил и Методий

От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ „Св. Св. Кирил и Методий“ като училищен празник