Проф. Илчев за съвместната комисия с РСМ: България държи на историческите изводи, Скопие - не

"Понякога ми се струва, че съм национален играч на скуош – удряш топка за тенис, тя се удря в стената, връща се, ти я удряш, тя отново се връща. За съжаление, нашите прения в комисията са точно такива – ние държим на историческите изводи, те – не.” Така проф. Иван Илчев илюстрира дейността на българо-македонската историческа комисия в интервю за NOVA NEWS .

По думите му, историците от РС Македония са много подвластни на политическата конюнктура там.
„Винаги съм бил критичен на българските правителства, но през тези 6 г. от българското правителство никой не ни е казал как да се държим, всичко е оставено на нашата историческа съвест”, каза проф. Илчев.

Той не прогнозира резултата от изборите в РСМ, но обясни, че Сърбия чисто психологически не иска да позволи на Македония, Босна и Херцеговина да станат членове на ЕС преди нея.

Проф. Илчев предаде разказа на своята сестра – режисьор-документалист, че в Нови сад се развявали огромни плакати, на които пише: „Сърбия е майка на сръбството, а Русия е нейният баща.”. „Такава проруска пропаганда не сме имали и преди 1989 г.”, констатира проф. Илчев.

Той изтъкна колко е ценно да знаем собственото си родословие, имената и разказите за нашите предци. „В нашата национална психология изглежда е неглижирана ни родовата история”, обясни проф. Илчев, като сопдели, че е потомствен историк, но не знае името на своята прабаба. Изключително важно човек да знае имената на своите предци, подчерта той.
„Гръцкият поет Кавафис има едно великолепно стихотворение, в което казва: „Да се върнеш в своята Итака”. След дълги странствания зад теб винаги трябва да има една Итака, в чийто пристан да се закотвиш.” - допълни историкът.

Той коменитра и предстоящите избори у нас: „В България избирателната активност никога не е била особено висока, с изключение на годините на социализма. Въпросът е не колко души гласуват, а за кого и как. Има известна разлика между овчаря и политика – зад овчаря върви малко стадо, зад политика – голямо.”