Най-висока е заболеваемостта в областите Кюстендил, Бургас, Плевен, Враца, София-град и Шумен. Това каза в интервю за „Фокус“ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

„Днес на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести качихме седмичния графичен анализ на данните от Националната информационна система. При него се дава информация за 14-дневната заболеваемост, която в страната върви нагоре. Дава се седмичният процент на положителни тестове, които се увеличават, както и седмичният брой лабораторни изследвания на 100 000 от населението.

Новото, което представяме, е 14-дневната заболеваемост по възрастови групи. В Картата на България, която даваме, има области където заболеваемостта е повече от 120 на 100 000 за 14 дни. Най-критичните са областите Кюстендил с 329 на 100 000, Пазарджик – 160, София-град – 161, Бургас – 189, Шумен – 143, Плевен – 170, Враца – 164. Областите с най-ниска заболеваемост за 14 дни са Видин, Добрич, Разград и Търговище.

От месец февруари се забелязва плавно увеличение на броя на случаите, като в началото на месеца бяха 90 на 100 000 на дневна база, а сега вече са 132“, коментира проф. Кантраджиев.

По думите му това всичко трябва да ни държи нащрек и да се търсят две неща. „Първо – къде не се спазват мерките. Неспазване на мерките са събирания по тържища, събиране на много хора без спазване на отстоения и носене на маска на открито, като на пешеходните зони в големите градове. В моловете наблюденията са, че няма спазване“, каза още проф. Тодор Кантарджиев.

Не бива да допускаме навлизането в България на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския щам, защото при тях един човек заразява повече хора, заяви той.

„За съжаление, органите на РЗИ, които контролират спазването на заповедта на министъра, се натъкнаха на много случаи на събиране на хора на закрито с увеселителна цел. Това разбира се е много хубаво, но в момента ситуацията е такава, че трябва да положим усилия да не допуснем разпространението на британския вариант. Той вече е в България и е в различни области на страната, което е на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести.

Не трябва обаче да допуснем влизането на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския вариант на щама, защото характерно за тези три варианта, дали нови генетични линии е, че увеличават възможността за предаване на заболяването. Тоест, болестта става по-прилепчива и един човек заразява повече хора, отколкото досега циркулиращите в Европа щамове и генетични линии на вируса“, обясни проф. Кантарджиев.

Той уточни, че Националният център продължава усилията си и тази седмица ще бъдат изследвани около 100 щама с целогеномно секвениране, за да се види колко английски варианти има в страната. „Активно търсим и други варианти на вируса“, добави той.