„Ужасяващ е варварският начин, по който са екзекутирани осъдените на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. Знаем само мястото на колективния гроб на разстреляните министри, регенти, депутати от 25-ото Народно събрание, генерали, висши военни. В яма от бомбардировките е хвърлен културният и политически елит на нацията. Последен е разстрелян известният кардиолог проф. Александър Станишев. Преди да получи куршум, ученият с европейски авторитет  е бил задължен да регистрира смъртта на всички свои съпроцесници.“ 

Това казва в интервю за „Марица“ проф. Евелина Келбечева, преподават в Американския колеж в Благоевград.

По думите и много малко са хората, които скланят глава пред стената с имената на безследно изчезналите и екзекутираните. Там сме виждали само двама президенти -  д-р Желю Желев и Росен Плевнелиев.  

„България няма политики по отношение на осмислянето на комунизма, на извращенията на  българския комунистически режим. Колко българи знаят за безследно изчезналите в първите кървави нощи след преврата на 9 септември 1944 г., когато цялата страна е покрита с безкръстни гробове?

Изчезва гръбнакът на местната власт. България преживява Вартоломееви нощи след 9 септември 1944 г. И по-важно от точния брой на избитите - 10, 20 или 30 хиляди, е в това, че е обезглавена и разнищена тъканта на българското общество“, изтъква проф. Келбечева.

Тя изтъква, че „няма такъв терор в цяла Източна Европа. Ние сме страната с най-ужасяващите цифри на терор, безследно изчезналите, въдворените без съд и присъда в лагери - всичко, което сменя цивилизационната матрица на България“. Като илюстрация на казаното тя дава пример от европейската история.

„Нека да видим големите европейски процеси - първите процеси за съдене на нацистките лидери са в Германия - 24 подсъдими и 12 осъдени на смърт. В Унгария например има 476 смъртни присъди, от които 189 са изпълнени. Докато ние имаме шампионското място с 2618 смъртни присъди, от които 1046 изпълнени - останалите са били вече убити или безследно изчезнали.  

Народният съд е създаден веднага след налагането на отечественофронтовската власт. Не по искане на съюзниците, както твърдят казионни историци, а главно по искане на Съветския съюз. За това свидетелстват и думите на главния обвинител Георги Петров: "Историческото дело на Народния съд се сочи като ярък пример във всички демократически народи, а най-вече в СССР!". Т.е. геноцидът, интелектуалноцидът върху България се смята за бляскав пример, а българските власти се хвалят с толкова много убити и осъдени, колкото никъде няма в Европа…

Хората, които заповядват и ескалират терора в България, имат единствена цел - да останат на власт, демонстрирайки вярност пред съветските си ръководители. Един от най-блестящите примери за това е и Тодор Живков“, аргументира се проф. Келбечева.

Тя разкрива още, че с присъди на Народния съд са унищожени  и близки на знакови фигури за българското общество. На 1 февруари 1945 г. е осъден и застрелян племенник на Иван Вазов, който носи името му, както и трима от четиримата синове на националната героиня  Райна Попгеоргиева - Райна княгиня, символ на българската национална революция. Тримата са офицери - една от най-престижните сегменти на българското общество, служили на единствената кауза, обединяваща България - националната. Двама от тях са осъдени от съставите на Народния съд в Пловдив, а един - в София. Убит е и Васил Караиванов - брилянтен юрист, завършил Сорбоната, дипломат, карловски депутат, близък до Васил Левски, един от първите създатели на музея на Апостола.

Проф. Келбечева изтъква още, че ние все още нямаме места на памет, нямаме държавна и партийна политика от страна на хората, самоопределящи се като демократи и антикомунисти, макар че те са били на власт само 6-7 години - толкова сме били управлявани от сини коалиции през всичките 30 г. след промените.

В България никой не беше осъден за комунистическите престъпления, въпреки опитите за някакви процедури. Резултат от целенасоченото историческо отрицание е и Декларацията на юридическата комисия на Народното събрание от 2008 г., при която масовите убийства непосредствено след 9 септември 1944 г., когато хиляди хора просто изчезват без съд и присъда, са определени като „законно отмъщение срещу фашистите в България”.

„Този термин е оксиморон и юридически нонсенс - става въпрос за целенасочен терор, който покрива цяла България! Нелегитимността на Народния съд като институция също е установена, но не е санкционирана. Ненаказани остават  икономическите банкрути на комунизма, продаването на златния резерв, опитите за обявяване на България за 16-а република на СССР.

На първо място сме в Европа по соцносталгия и нямаме дори един музей, който да разкаже с автентични факти историята на комунизма у нас. 

Едва ли скоро ще имаме Дом на паметта, както в другите страни от бившия социалистически блок. През 2016 г. германският президент пастор Йоахим Гаук ни каза:"Голямата политика на историческия спомен е работа на държавата!", посочва ученият.