Най-важното нещо е да се разбере, че русофилството и русофилията са митологизирани нагласи, които нямат нищо общо с реалната история, а именно, че нищо добро за България не е дошло от Съветския съюз. Това коментира в студиото на Би Ти Ви проф. Евелина Келбечева, която е съавтор на документалния филм „Второто освобождение“, предизвикал огромен интерес в българското общество.

Това което наричаме второ „освобождение“ – това е една от най-големите фалшификации в модерната ни история, изтъква историкът и уточнява: Ние не сме освободени, ние сме окупирани от червената армия за 3 години. Това ни струва към 133 млрд. лева, близо ¾ от БВП, които отива за издръжката на съветската армия, като окупацията започва с войска, която е близо четвърт милион, огромен флот и над 1000 самолета. Това е, което беше забранено да влезе в учебниците по история - за съветската окупация нямаше нито една дума, посочва изследователят.

Това, което изплащаме по репарации са два пъти по-малко отколкото за издръжката на армията във втората фаза на Втората световна война, изтъква още проф. Келбечев и допълва: А последиците от нея са най-голямата продоволствена, икономически, финансова криза. Това е времето, когато се разнищва социалната тъкан на българския народ, пречупва гръбнака на българската държавност. България преживява най-големият политически терор след Втората световна война. (…) България е управлявана като провинция на СССР, като два пъти се прави предложение България да стане 16 република на СССР. Реално съветизацията на България върна страната в своето развитие, посочи историкът.

По думите на проф. Келбечева една от най-сериозните теми, която и днес е особено актуална, е това противоречие какво хората си мислят, че знаят за този период от нашата история и това, което професионалната историография прави, която за съжаление обаче не успява да  промени големия разказ за националната история. Но много важно нещо е това, че наистина преживяхме една архивна революция.