Проф. Келбечева: Всеки носи своя празник, той се прави отвътре навън, а не обратно

„Няма човек, който да не носи в сърцето си светли спомени за празника в семейството. Празникът се прави отвътре навън, а не отвън навътре“. Това каза пред БНР проф. Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет в Благоевград.

„И традицията, и иновацията са в едно цяло. Традицията, която носим, независимо дали сме вярващи, дали принадлежим към някаква идеология, философия, и новите неща съжителстват и се оплождат едни други. Пазенето на традицията се изменя от поколение на поколение. Но аз виждам прекрасни неща, които ни обгръщат във времето на празниците, какъвто е а Рождество. Пренасянето на това, което наричаме ценности, е въпрос на възпитание в семейството, на натрупване на човешко познание за това къде сме ние в този объркан свят.", сподели тя своето разбиране за традициите.

Проф. Келбечева предпочита да преподава на младите хора, показвайки им това, през което сме минали, чрез човешките съдби.

„Расте едно визуално поколение. /…/ Това поколение е много по-свободно, има самочувствието на гражданин на света, отнася се с една критичност към това, което го заобикаля, към знанието, което получава. Младото поколение расте духовно, емоционално и интелектуално по различен начин. Младите имат своите демони, страхове, разтоварвания и полети. Младото поколение расте духовно, емоционално и интелектуално. И няма нужда непрекъснато да се самооплакваме, което е нещо като национален спорт.“, каза още проф. Келбечева. 

По думите на проф. Келбечева младите хора реагират на човешкото преживяване много повече, отколкото на историята като един телефонен указател от имена, дати и цифри.

"Така историята преминават през тях по един различен начин. Техният интерес ми топли душата, защото тази връзка се осъществява и че с поколенията можем да си говорим по един много откровен и свободен начин", споделя ученият.

На въпрос на водещата какво е нейното пожелание за новата година, проф. Келбечева бе лаконична: "Няма да пожелавам щастие, защото това е дарба, която ти е дадена. Но нека празниците, за които живеем, бъдат повече и да имаме силата да даваме повече сила и доброта на един на друг.