„Трудно бих писал селски разкази. Роден съм в София и обикновено човек трябва да пише за това, което познава. Елин Пелин например трудно може да твори като Йордан Йовков или Светослав Минков. Авторите обикновено описват своя живот. Аз съм израснал в среднобуржоазния район на „Подуяне“. По-късно се пренесохме в т.нар. „Боянски ливади“ в едноетажна къща, защото повече не се позволяваше да се строи“. Това разказа проф. Кирил Топалов, който написа книгата „Софийски разкази“ пред НоваНюз. 

Той допълни, че в нея е описал истории на три поколения. „Аз съм роден по време на Втората световна война. В България се настани една чужда армия, с която нямаше как да се справим. Но страната ни най-дълго се е съпротивлявала срещу настъпващия комунистически режим. Чехите бяха учудени и не знаеха за това, например. Говорим за движението на горяните. От разказите на Йовков може да видим как българинът е много привързан към земеделския си имот и към животните, които отглеждат. Бащата на моята съпруга е убит, след като е загубил коня си“, каза още Топалов. 

„Преди имаше някаква междусъседска солидарност. Дори имаше един закон от царско време, че ако си построиш къща през нощта, задими ли на сутринта, не могат да ти я съборят. И тогава се юрваха всички да помагат кой с каквото може и за вече се издигаше къща. Отчуждението може да има две страни. Една е лошата – да не познаваш хората във входа си и да няма на кого да се опреш и от кого да потърсиш помощ. Отчуждението води да омраза. Но в същото време то може да има и добра страна. Ако се отчуждиш от гледането на мачове и пиене на ракия с приятели, се отдалечаваш от разни простотии и можеш да прочетеш книги. Най-трудно е какво ще остане след нас. Ние си мислим, че това ще е едно, а то се оказва друго. Същият е случаят с писателите като Шекспир и Петрарка“, коментира бившият посланик във Ватикана.