Белодробните заболявания у нас стават все по-социално значим проблем. Болните от хронични белодробни увреждания са повече в големите населени места, а силното замърсяване на въздуха е основна причина за това. Министерството на здравеопазването трябва да инициира цялостна програма за решаване на проблема, заяви в "Денят започва" на БНТ професор Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА.

Според проф. Костов, проблемът с мръсния въздух е много сериозен. "Хроничните белодробни болести, които ние наричаме социално значими, техния "мръсен" сезон е есенно-зимния сезон. Не искам да споменавам баналните данни, че 5 града в България се бяха класирали в челните места на на-замърсените градове в Европа. В София е най-сериозна ситуацията. Проблемът е в това, че нищо особено не се прави този проблем да бъде преодолян. България има близо милион души, които страдат директно от мръсния въздух. 150 хиляди са деца, като малко под 100 000 не се лекуват. Преценете колко огромен е проблемът. Мръсният въздух причинява на един здрав човек едно подмолно увреждане, предимно на тези, които са генетично предразположени за това. Мръсният въздух влияе най-много на хронично болните, най-много на тези, които имат генетично предразположение за развитие на хронична болест и най-много пушачите, защото при тях е двойна вреда. Влагата в комплект с мръсния въздух е двоен увреждащ фактор."

Проф. Костов смята, че е нужно Министерството на здравеопазването и това на околната среда да вземат мерки, и да осигурят по-чист живот на хората. "Нужно е Министерството на здравеопазването и това на околната среда да инициира една стратегическа програма във времето, която да обхване всички проблеми. Всички сме виждали, че улиците се почистват, но дали е достатъчно, дали правим това, което трябва да правим. Трябва да се чисти много по-често и солидно. Вижте градските коли. Извън България те изглеждат по-чисти, не само от измиването им, но и благодарение на чистите улуци."

По думите му, здравеопазването в България е на много лошо ниво. "Здравеопазването ни е много по-зле от всякога. Дупките в него, необгрижването на пациентите, тази липса на съпричастност, на милосърдие към тях става все по-голяма. Някак си българският живот, както Свинтила го наричаше, генералната мерзост на българския живот стигна до там, че ние забравихме за милосърдието. Забравихме, че добротата трябва да ни води. Добротата на институциите, на държавата. От години виждам какво се случва."