„Установена е позитивна връзка между тежестта на боледуване и антителата в серума - по-високо при по-тежките случаи. С течение на времето след боледуване, нивото на антителата при част от пациентите, спада в рамките на 3-4-6 месеца. И това провокира отново имунитета им, който е подложен на нов натиск и риск за повторно инфектиране. Очаква се, че това ново инфектиране ще протече по-леко. Нещата не са все пак така прости.“ Това казва в интервю за cross.bg един от водещите пулмолози у нас проф. Коста Костов. 

По думите му редица фактори имат значение за тежестта на болестта и възможната реакция на организма, изправен пред нова среща с вируса. 

„Знаем, че освен хуморален имунитет, ние изграждаме и клетъчен имунитет по време на инфекция и неговата роля е също толкова важна, колкото и на хуморалния имунитет, представен от антителата. Характеристиките на този клетъчен имунитет, основан на паметови имунни клетки (лимфоцити и плазмоцити), все още не са напълно изяснени и са в процес на проучване. Има публикации, които доказват наличие на клетъчен имунитет срещу новия коронавирус в една трета от изследваната популация, което означава, че много повече хора са имунни, отколкото предполагаме и информацията за тях не идва само от нивото на вирусните антитела. Голяма част от популацията преминава безсимптомно през инфекцията, не изгражда достатъчно антитела, но придобива клетъчен имунитет. Не разчитаме само на антителата, като единствен фактор за имунитета. С други думи - ние имаме два фронта на имунна защита - антитела и клетки. Ако и двата са „оборудвани и екипирани“ добре, защитата ни ще е непробиваема при нова среща с вируса“, посочва пулмологът.

Според него пхипотезата, че вирусът се променя в организма, мутира, и предизвиква нова инфекция противоречи на известното досега, че SARS-CoV-2 не е много склонен да мутира или ако мутира, то мутациите не са клинично значими. Срещат се и още по-парадоксални тези, като тази, че вирусът влиза в интимни взаимоотношения с РНК на клетките на инфектирания и вирусът променя структурата си. 

„Ще оставим тези хипотези, докато се превърнат в доказани тези. Засега ще се съгласим, че има доказано регистрирани реинфекции и те подсказват нещо важно - че опитите да изградим „обществен имунитет“ активно, с пренебрегване на противоепидемичните мерки и либерално поведение, без да се пазим взаимно, са неоправдани, защото и след инфекцията остават уязвими пациенти, които не могат да разчитат на сигурна имунна защита. Точно тези нови случаи на реинфекцията опровергават концепцията за бързо излизане от епидемията чрез умишлено „оголване“ на популацията срещу агресията на вируса. Този опит се оказва неработещ“, категоричен е проф. Костов.