Най-голямата от тях беше създаването на паника, каза още тя
Категорично при управлението на пандемията у нас имаше допуснати грешки. Най-голямата от тях беше създаването на паника. Тази позиция изрази в ефира на Нова ТВ проф. Мира Кожухарова, съветникът на министъра на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.
„В епидемиологията е изключително важно когато прилагаш някакви мерки да се правят анализи. Целта им е да се прецени кое е било успешно и кое не и при следващи аналогични ситуации, а пандемията не е и приключила, да се знае какво трябва да се прави. Трябва да си дадем сметка кое от правеното е било полезно. Такъв анализ би бил полезен”, каза още тя.
„Категорично имаше допуснати грешки. Трудно за възприемане бе това, че числата показваха голям брой смъртни случаи у нас, при относително не много голям брой положителни случаи”, коментира проф. Мира Кожухарова.
Тя отчете и факта, че по време на първата вълна у нас, както и в целия свят, нямаше достатъчно средства за предпазване, докато това сега вече не е така.
„Причинителят за първи път циркулира сред хората, но епидемиите и пандемиите не са нещо непознато. Основната грешка беше, че в една голяма част в този период, особено в началото, аз не виждах епидемиологичния анализ на ситуацията. Епидемиологията е една доста стара медицинска наука, пандемии е имало и преди и човечеството има определен опит”, посочи още проф. Кожухарова.
И допълни: „Най-голямата грешка беше създаването на паника”.
Според нея пандемията не е приключила и вероятно през есенния сезон ще има увеличаване на циркулацията на вируса.
„Надявам се все повече хора да искат да се ваксинират. Сега е моментът по-възрастните хора да направят жест към порасналите си деца - да се ваксинираме и да им дадем възможност да бъдат спокойни и да престанат да ни мислят”, коментира проф. Мира Кожухарова.
Фактор
„В епидемиологията е изключително важно когато прилагаш някакви мерки да се правят анализи. Целта им е да се прецени кое е било успешно и кое не и при следващи аналогични ситуации, а пандемията не е и приключила, да се знае какво трябва да се прави. Трябва да си дадем сметка кое от правеното е било полезно. Такъв анализ би бил полезен”, каза още тя.
„Категорично имаше допуснати грешки. Трудно за възприемане бе това, че числата показваха голям брой смъртни случаи у нас, при относително не много голям брой положителни случаи”, коментира проф. Мира Кожухарова.
Тя отчете и факта, че по време на първата вълна у нас, както и в целия свят, нямаше достатъчно средства за предпазване, докато това сега вече не е така.
„Причинителят за първи път циркулира сред хората, но епидемиите и пандемиите не са нещо непознато. Основната грешка беше, че в една голяма част в този период, особено в началото, аз не виждах епидемиологичния анализ на ситуацията. Епидемиологията е една доста стара медицинска наука, пандемии е имало и преди и човечеството има определен опит”, посочи още проф. Кожухарова.
И допълни: „Най-голямата грешка беше създаването на паника”.
Според нея пандемията не е приключила и вероятно през есенния сезон ще има увеличаване на циркулацията на вируса.
„Надявам се все повече хора да искат да се ваксинират. Сега е моментът по-възрастните хора да направят жест към порасналите си деца - да се ваксинираме и да им дадем възможност да бъдат спокойни и да престанат да ни мислят”, коментира проф. Мира Кожухарова.
Още от Улицата
Guardian: Властите в САЩ са внедрявали агенти сред протестиращи
Разследванията на Министерството на вътрешната сигурност са довели до наказателното дело, заведено през юни срещу 15 протестиращи от организацията Direct Action Minnesota. Те са обвинени в участие в „заговор“ срещу засиленото присъствието на имиграционните власти в района.
Социолог: Мирогледът на хората от 60-те и 80-те години е смятан за отживян от младите
За по-възрастните поколения професионалната лоялност и дългосрочната заетост в една компания често са били важни житейски цели. По-младите служители често дават приоритет на баланса между работа и личен живот.
WSJ: Войната с Иран сега зависи от това кой пръв ще поддаде под икономическия натиск
Тъй като Тръмп разчита повече на блокадата на иранските пристанища от страна на военноморските сили като финансов натиск върху Техеран, иранските лидери се опитват да покажат, че няма да отстъпят и ще държат пролива затворен, надявайки се цените на енергията да принудят САЩ да се отдръпнат, коментираха анализатори