Кога костите на цар Самуил ще си дойдат в България? Този въпрос отправи проф. д.и.н. Николай Овчаров по въпроса за костите на цар Самуил и на последните двама царе на Първото българско царство, които се намират в подземията на музейните хранилища в Солун.

„През 60-те години на ХХ в. на малкия остров „Св. Ахил” в Преспанското езеро е направено грандиозно археологическо откритие. В останките от построената вероятно от цар Самуил (976-1014) монументална базилика гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива три гробници. След редица изследвания той излиза с категоричното становище, че там се намират погребенията на цар Самуил, неговият син и следващ цар Гавраил Радомир (1014-1015), и племенникът му Иван Владислав, при когото българското царство губи независимостта си през 1018 г.“, посочи той.

„Много е важно, че само на 5 км от остров „Св. Ахил” е селцето Герман, където в средновековната църква „Св. Герман”, е открит изключително важен исторически надпис. В него се казва, че през 993 г. цар Самуил е погребал там родителите си Никола и Рипсимия, както и починалия си брат Давид. Очевидна е връзката с фактите от прочутия Битолски надпис, признат за автентичен дори от „скопските историчари”, в който са отразени последните години на десетилетните българо-византийски войни“, заяви професорът.

„Когато е изписан Битолския надпис, Самуил е вече покойник (6 октомври 1014 г.); през март 1015 г. е загинал неговият син и наследник Гавраил Радомир, а на престола в момента е племенникът му и син на най-големия му брат Арон, Иван Владислав, който управлява държавата до смъртта си през февруари 1018 г. Именно той поръчва на каменоделците да издълбаят триумфалния надпис от Битоля. В него той сам се представя като „български самодържец“, който „беше българин родом, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен“. Текстът съобщава също, че през 1015 г. владетелят е изградил битолската крепост „за убежище и за спасение, и за живота на българите“. Едва ли може да се каже по-ясно кой е Иван Владислав, какъв е по произход неговия чичо Самуил, какви са родителите му Никола и Рипсимия и кой е техният народ!“, добави Овчаров.

„Така гръмва сензацията, наречена „Гроба на цар Самуил”. Николаос Муцопулос обаче е огорчен от отношението на гръцката държава към находките му. По собствените му думи научната гилдия там съзнателно запазва ледено мълчание. Мълчание, което коренно се отличава от огромния възторг в Гърция при откриването през 1977 г. от археолога Манолис Андроникос край Вергина на погребение, интерпретирано твърде хипотетично като гробница на Филип ІІ Македонски. Гръцкото правителство обаче веднага го обявява за гроба на бащата на Александър Велики. По-късно пък новоучредената македонска държава си присвоява като национален символ звездата, изобразена върху урната с праха на погребания там неизвестен владетел“, посочи той.

„Затова Муцопулос издава книгата за проучванията си в България, където е приета много топло. Направени са и възстановки по черепа на Самуил, позволяващи днес да видим образа на един от най-великите български царе. Николаос Муцопулос е награден с титлата „доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а през 2010 г. и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. На церемонията в Пловдив той прочувствено заявява: „За мен ще бъде истинско щастие, ако костите на Самуил бъдат пренесени най-после в България“, заяви професорът.

„Днес костите на цар Самуил и на последните двама царе на Първото българско царство са затворени в подземията на музейните хранилища в Солун. За гърците тези мощи нямат никакво значение. Време е отново да направим постъпления пред нашата южна съседка, те да бъдат пренесени у нас. Тяхното място е в родината им – България. Така ще бъде изпълнен и заветът на техния откривател, който днес вече е покойник“, допълни Овчаров.