„В РСМ взема връх агентурата на бивша Югославия"

Ако някой на някого е дъщерна църква, по-скоро това е Сръбската на Охридската – тоест на Българската. Отново виждаме да се размахва сръбската карта, да се демонстрират братски чувства и да се придава теоретично върховенство на Белград над Скопие. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов по повод на отбелязването на първата годишнината от връчването на т. нар. "томос“ от страна на Сръбската православна църква (СПЦ) към Македонската православна църква (МПЦ) на 5 юни в Охрид.

Днешното управление на Северна Македония – президента Пендаровски и премиера Ковачевски, очевидно само на думи желаят да влязат в ЕС, а на практика търсят всякакви поводи за антибългарска истерия, посочи той.

Припомняма, на 1 юни Светият Синод на МПЦ съобщи, че ще отбележи първата годишнина от връчването на т. нар. "томос“ от страна на Сръбската Църква на 5 юни, при положение, че такъв може да бъде връчен само от Вселенската патриаршия. Събитието ще бъде отбелязано в храма „Света София“ в Охрид, който е неизменна част от българската история.

Сръбският патриарх Порфирий връчи на архиепископа на МПЦ, Стефан, "томос" в Съборния храм в Белград "Свети Сава" на 5 юни 2022 г.

В този контекст неотдавна беше взето решение за интегриране на Православната Охридска архиепископия (ПОА) на владиката Йован Вранишковски в Македонската православна църква.

Историкът заяви, че „подобно честване заедно със Сръбската православна църква най-малкото е странно, тъй като Охридската архиепископия, както държи да се нарича МПЦ, вече е автокефална. Не мисля, че има някакъв смисъл за това отбелязване освен в духа на проюгославската пропаганда, която определено има антибългарски адрес“.

Според проф. Павлов приобщаването на тези светини и цялата святост на Охридската църква, която е „архиепископия на цяла България“, наричана така от 1019 г. до 1767 г., със Сръбската Църква показва, че днешният режим, който управлява РСМ следва стъпките на режима на Никола Груевски, който иначе отрича.

„Днешното управление на РСМ – и президента Пендаровски и премиера Ковачевски, очевидно само на думи желаят да влизат в ЕС, а на практика търсят всякакви поводи за антибългарска истерия“, допълни професорът.

По думите му независимо от благовидните предлози, мирис на тамян и литургично звучене, в крайна сметка целта е да се покаже колко са близки Северна Македония и Сърбия и как България е източният съсед, който е враг и опасен.

„В РСМ взема връх агентурата на бивша Югославия и най-вече това мислене“, смята Павлов.

Коментирайки връзката между сръбската политика през 20 в., целяща доминация, и днешната ситуация, историкът отбеляза:

„Охридската архиепископия е продължение на Първото българско царство. Василий Втори не създава нова Църква - той просто променя ранга на Българската патриаршия в архиепископия и запазва нейния автокефален статут.

През вековете тя е наричана църквата на цяла България – така е в надписите и документите. Така пишат византийските императори, така пишат и сръбските владетели, когато Македония е била под сръбска власт.“

„Става дума за автокефална църква, която е пряко продължение на църквата на Първото българско царство и именно от нейния диоцес са откъснати земите (1219 г.) и е създадана Сръбската Архиепископия. Ако някой на някого е дъщерна Църква, по-скоро това е Сръбската на Охридската – на цяла България, тоест на българската.“ - допълни той.

Павлов коментира политиката на Българската православна църква през последните години, като отбеляза нейното бездействие във важни моменти.

„Навремето с г-н Любчо Нешков, с д-р Милен Врабевски, с Горан Благоев и много други хора настоявахме българската църква да се заеме с този въпрос, когато имаше подобни призиви от македонска страна. Тя обаче изчака да види накъде духа вятъра. Съобразяваше се най-вероятно и с геополитическите цели на руската държава, тъй като Московската патриаршия е на практика една патерица на режима на Путин.“ - каза още той.

Отбелязвайки белезите на политиката на Белград, професорът заяви, че ставаме свидетели на използването на сръбската карта:

„Отново виждаме да се размахва сръбската карта, да се демонстрират братски чувства и да се придава теоретично върховенство на Белград над Скопие. Честването утре е демаскиращо същността на политиката на РСМ.“

Според Павлов този акт реално погледнато е отричане на историята и опит да се избяга от българската същност.

„Това е насилие над историята и опит да се избяга от българската същност и на днешните македонци като народ – в крайна сметка с български корени, независимо кой какъв се чувства, и на Църквата, която се води Охридска, но според цариградското решение не бива да се нарича македонска.“ - категоричен бе историкът.

В заключение проф. Павлов каза, че подобни стъпки е имало и при канонизацията на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович – хора, които сами се заявяват категорично като българи, но са обявени за македонски светци.

Той отправи призив: „БПЦ трябва да бъде активна, защото има исторически задължения към хората в Македония и трябва да поправи тези грешки." /БГНЕС

Последвайте Faktor.bg в