Единствено ваксината на „Янсен“ е ефективна срещу южноафриканския вариант
„Груповият имунитет трябва да достигне 70-80% преболедували или ваксинирани. Много сме далече още от този процент в световен мащаб, за да очакваме самоограничаване на инфекцията. Затова нормално е точно това, което се случва – все повече хора да се сблъскват с вируса и да създават този защитен вал пред населението.“ Това каза пред БНР проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към Българската академия на науките.
Създаденият имунитет и от преболедуване, и от ваксиниране, е достатъчен, за да осигури леко протичане на заболяването дори при повторно заразяване, уточни проф. Петрова.
Относно ваксината на „Янсен“, която е еднодозова, проф. Петрова изтъкна: „Големи са надеждите за ваксината на „Янсен“. Тя вече е разрешена в САЩ. Еднодозовите ваксини са много ефективни и спестяват много труд за реимунизация.“
Тя допълни, че ваксините и на „Модерна“, и на „Пфайзер“ биха могли лесно да се превърнат в еднодозови ваксини, тъй като при поставянето на първа доза дават ефективност, равна на тази на руската „Спутник“, на индийската или на китайската ваксина.
„Единствено ваксината на „Янсен“ е ефективна срещу южноафриканския вариант. Южна Африка е закупила единствено ваксината на „Янсен“ и там се ваксинират само с нея“, поясни още Петрова.
Руската ваксина „Спутник“ е популярна вече в около 30 страни по света, отбеляза проф. Петрова. „Цяла Южна Америка се ваксинира само с руската ваксина. Тя е изключително ефективна и се базира на най-старите разработени технологии за векторни ваксини.“
„Ние отдавна трябваше да се опитаме да закупим дози от руската ваксина“, коментира тя.
След поставена ваксина по време на изработването на имунен отговор – антитела и клетъчен имунен отговор, можем да се заразим, както да заразим и останалите, затова мерките трябва да продължават да се спазват, разясни още Петрова. „Това, което ваксината до момента показва е, че драстично намаляват случаите на хоспитализация и на тежко протичане.“
„Вече няма нужда да убеждаваме обществото, че ваксините могат да решат проблема с кризата. В момента проблемът е световната липса на ваксини“, коментира проф. Петрова.
70% ваксинационно покритие до края на юни едва ли бихме постигнали, ако не се ангажира мрежата от общопрактикуващи лекари, посочи проф. Пенка Петрова, запитана дали прогнозата на здравния министър е реалистична.
„В момента има доставени дози, но не може да се организира достатъчно добре поставянето им и стигането им до хората“, каза тя.
В отговор на въпрос за дългосрочните странични ефекти от ваксините, които могат да се проявят след време, проф. Петрова коментира: „Проучвателният период върви и в момента. Всички фирми производителки обещаха да се изяснят научно всички странични ефекти до края на 2022 г. Това е разумният период, в който биха се явили странични ефекти от ваксината.“
Фактор
Създаденият имунитет и от преболедуване, и от ваксиниране, е достатъчен, за да осигури леко протичане на заболяването дори при повторно заразяване, уточни проф. Петрова.
Относно ваксината на „Янсен“, която е еднодозова, проф. Петрова изтъкна: „Големи са надеждите за ваксината на „Янсен“. Тя вече е разрешена в САЩ. Еднодозовите ваксини са много ефективни и спестяват много труд за реимунизация.“
Тя допълни, че ваксините и на „Модерна“, и на „Пфайзер“ биха могли лесно да се превърнат в еднодозови ваксини, тъй като при поставянето на първа доза дават ефективност, равна на тази на руската „Спутник“, на индийската или на китайската ваксина.
„Единствено ваксината на „Янсен“ е ефективна срещу южноафриканския вариант. Южна Африка е закупила единствено ваксината на „Янсен“ и там се ваксинират само с нея“, поясни още Петрова.
Руската ваксина „Спутник“ е популярна вече в около 30 страни по света, отбеляза проф. Петрова. „Цяла Южна Америка се ваксинира само с руската ваксина. Тя е изключително ефективна и се базира на най-старите разработени технологии за векторни ваксини.“
„Ние отдавна трябваше да се опитаме да закупим дози от руската ваксина“, коментира тя.
След поставена ваксина по време на изработването на имунен отговор – антитела и клетъчен имунен отговор, можем да се заразим, както да заразим и останалите, затова мерките трябва да продължават да се спазват, разясни още Петрова. „Това, което ваксината до момента показва е, че драстично намаляват случаите на хоспитализация и на тежко протичане.“
„Вече няма нужда да убеждаваме обществото, че ваксините могат да решат проблема с кризата. В момента проблемът е световната липса на ваксини“, коментира проф. Петрова.
70% ваксинационно покритие до края на юни едва ли бихме постигнали, ако не се ангажира мрежата от общопрактикуващи лекари, посочи проф. Пенка Петрова, запитана дали прогнозата на здравния министър е реалистична.
„В момента има доставени дози, но не може да се организира достатъчно добре поставянето им и стигането им до хората“, каза тя.
В отговор на въпрос за дългосрочните странични ефекти от ваксините, които могат да се проявят след време, проф. Петрова коментира: „Проучвателният период върви и в момента. Всички фирми производителки обещаха да се изяснят научно всички странични ефекти до края на 2022 г. Това е разумният период, в който биха се явили странични ефекти от ваксината.“
Още от България
Прогресивна България предлага рекорден дефицит, сравним с този при управлението на Жан Виденов
С този бюджет управляващите ни казаха: реформите се отлагат, а натоварването върху бизнеса се увеличава
Сачева: Държавният дълг расте с 13 млрд евро - ако този бюджет е оздравителен, как изглежда болестта?
Дългът расте експлозивно, а няма нито една сериозна структурна мярка за растеж на икономиката
Кейт Бланшет и Ева Майдел стартираха Регистър на човешкото съгласие в ЕП
"Това е първият регистър за човешко съгласие какво може изкуственият интелект да използва от нашата идентичност и какво не", разказа българският евродепутат от Европейската народна партия