"Във всяко едно време един народ трябва да има готовност да жертва всичко в името на някаква национална кауза!" - заяви пред БНР историкът проф. Пламен Митев. 
Той добави, че през последните години големите цели ни липсват, а трябва да намерим цели, които да ни обединят. 

"Априлското въстание е най-мащабната, най-масовата и най-добре организираната проява на освободителните борби на възрожденските българи. Няма друго такова през всичките 5 столетия на чуждо владичество. Това го прави уникално. То показва една много сериозна предварителна подготовка, разработена на основата на натрупан през годините опит от българските революционери от онова време. Априлското въстание е уникално с изключителния международен отзвук на онова, което се случва по време на въстанието и неговото кърваво потушаване. Нямаме друг такъв пример от нашата национална история за подобен мащаб на международния отзвук и за такава проява на емпатия, на съчувствие, на съпричастност към българската кауза, каквито наблюдаваме през пролетта и лятото на 1876 г. - от САЩ през Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, цяла Европа до Русия." - отбеляза той.

"Излизат и нови документи, създават се възможности за по-различен прочит на добре познатите факти. (...) Примерно - от пълномощното на Панайот Волов, което се съхранява в Историческия музей в Шумен, ние научаваме, че няма разлика в правомощията на Панайот Волов и Георги Бенковски, двамата са имали равни права и задължения. Появяват се и други гледни точки върху отделни факти и събития." - коментира историкът. 

Въстанието е дело не на бедни хора, изтъкна проф. Митев:
"То е дело на заможни, образовани хора, които се борят за свобода, борят се за своята родина. Те са ходили по чужбина, образовали са се, имат пари, имат бъдеще, но те са най-активните, там е голямото въстание. Това е изненадващо на пръв поглед, но то всъщност обяснява резултатите от цялото ни възрожденско развитие през 18 и 19 век.  ... Това показва силата на желанието на нашите предци с оръжие да се борят за своята свобода". 

Забравата на събитията от 20 април 1876 г. е най-лошото нещо, което може да ни се случи, подчерта историкът:
"Не трябва да забравяме датата 20-и април и следващите дни, които бележат кулминацията на освободителните борби на нашите предци срещу 500-годишното чуждо агарянско иго. Всяка година, когато отбелязваме тържествено тези събития, опитваме да дадем пример и на нашите деца и внуци, как трябва да помнят миналото, защото от е част от нашето настояще и бъдеще."