Голяма част от партиите не желаят да влязат в дебат. Заявката на Кирил Петков и Асен Василев за дебат с Бойко Борисов беше по-скоро пиар ход, предприет с ясното съзнание, че от Борисов ще има отказ. Културата на предизборния дебат тепърва трябва да се създава.

Партиите имат позиция не за целите, върху която могат да градят коалиции, а за партиите и личностите, с които "никога" няма да се коалират.

Това са само част от тезите, които развива в интервю за БГНЕС политологът проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки.

Според нея в тази предизборна кампания все пак се наблюдава политически дебат. Политологът смята, че той в много голяма степен зависи от желанието и волята на медиите.

„Разбира се, че за журналистите и политиците е по-удобно, ако има поредица от интервюта, където има някакъв вид задочни коментари един към друг или задочни спорове, в които се влиза, но все пак за наша радост има няколко медии, които налагат и предизборен дебат“, каза проф. Коларова.

Голяма част от партиите не желаят да влязат в дебат.

„Дори заявката на Кирил Петков и Асен Василев, че искат да дебатират с Бойко Борисов всъщност беше по-скоро пиар ход, разчитащ на отказа на Борисов, отколкото реално искане за дебат. Ако има някакъв вид "задочен диалог" с Борисов и ГЕРБ, той не е дебат, а декларации с обвинения и дори обиди“, подчерта проф. Коларова. Тя добави, че вместо да се предлага някаква аргументирана алтернатива, сме свидетели на това как политиците, които са изправени един срещу друг, взаимно се обиждат, нападат или обвиняват. „С други думи – предизборният дебат се бърка с парламентарния, или предизборният дебат се бърка с пропагандни съобщения, които имат за цел не само да уязвят опонента, да го ощетят или да го наранят. Това е абсолютно неприемливо за предизборен дебат и всъщност културата на предизборния дебат тепърва трябва да се създава“, категорична е проф. Коларова.

Тази култура трябва да се създава не само сред политиците, но и сред техните пиари. Според нея много важно е състоянието на предизборните програми и следизборните очаквания на партиите – част от партиите просто нямат предизборна програма. Проф. Коларова припомни, че е имало партии, които са нямали управленска програма, въпреки че са били в управлението. „Когато говорим за предизборна и управленска програма трябва да е ясно, че в управленската програма е хубаво да има и конкретни мерки и да са посочени конкретни резултати, които се очакват. Докато всъщност голяма част от предизборните програми, които гледаме не са управленски в никакъв случай и в тях по-скоро имаме абстрактни пожелания“, обясни тя и подчерта, че до момента, до който се мисли за предизборната програма като обещания, които се дават, а не като конкретни действия и резултати, които искаш да се постигнат, със сигурност няма да имаме смислен предизборен дебат.

Друг важен момент е, че партиите нямат ясна позиция на основата на кои свои програмни цели ще се коалират, а правят заявки с коя партия или с кой политик "никога" няма да се коалират съобразявайки се с своите електорални целеви групи.

„Партиите гледат на коалирането като на предизборно послание, в много голяма степен свързано с негативната кампания, отколкото на някакъв вид следизборно управленско действие, което ще изисква постигане на съгласие“, отбеляза политологът.

Проф. Коларова подчерта, че в основата на посланията на партиите е по-скоро това персонално разграничаване и добави, че в рамките на бившия управляващ блок има тенденция да се избягва конкретиката в предизборните програми, като същевременно всеки търси да подчертае своето предимство пред другите. „Тази стратегия всеки срещу всеки, фактически в някаква степен ощетява предизборния дебат, защото ако тръгнат да говорят с аргументи, с конкретни мерки ще се види както сходството, така и непреодолимите различия, които доведоха и до неефективността и катастрофалните управленски резултати“, поясни политологът.