Скандалът с дипломати показа кои са руските проксита у нас, които работят против интересите на страната
В българския политически живот в момента има ясна разграничителна линия – към НАТО или към Русия, а във всички политически партии има както евроатлантици, така и евразийци.
Това каза в интервю за БНР проф. Татяна Дронзина от катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и очерта червената линия и с оглед на предстоящи предсрочни избори.
"Червената линия, която не трябва да се прекрачва, ако искаме да бъдем благоразумна нация, е да не позволим разединението на политическите дейци, които настояват за евроатлантическата ориентация на България."
"Изгонването на персонал може да предизвика ответна реакция, може да бъде неприятен случай, но не е причина за скъсване на дипломатически отношения. И ако такова е било предложението на руския посланик, толкова по-зле за него", подчерта проф. Дронзина.
Според нея някои изявления на руски представители по темата с изгонените руски дипломати и служители от София подкопават доверието на българите в законността на действията на тяхното правителство.
"И да създадат впечатление, че нашият суверенитет е под въпрос, защото, видите ли, тук си разигравали коня американци, англичани и кой ли още не."
Преподавателката отбеляза, че "българските руски проксита не престанаха и продължаваме да слушаме, че затварянето на руското посолство, дори когато е ясно, че няма да се случи, ще бъде национална катастрофа, национално предателство".
"Това, което се случи, има една позитивна черта – то добре очерта и показа кои са руските проксита в България, кой е сред обществените говорители, които получават пари, за да провеждат интереси, различни от националните."
Оповестяването на имената им не е нарушаване на техните права, смята Татяна Дронзина.
"До този момент не сме видели името на нито един обществен говорител, който е получавал руско финансиране. Не разбирам защо ДАНС слага гриф "Строго секретно", защо медиите не получават достъп и аз като гражданин не мога да зная кой е работил против националните интереси на моята страна."
"ЕС прави достатъчно, но говори за перспектива отвъд войната. Докато свърши войната има да се направят много други неща, а те все още не са достатъчни", коментира проф. Дронзина.
Още от България
НС прие на второ четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.
За тази година за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е със 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г.
МС одобри предложение за минни ловци и Меморандум за разбирателство с военните министерства на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия
Проектът предвижда придобиването на общо седем кораба тип „минен ловец. Те разполагат със съвременно оборудване за откриване, класифициране, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти
В Беларус: Нападение от страна на Украйна вече не се подготвя
Това заяви министърът на отбраната на страната Виктор Хренин пред журналисти. По думите му, беларуските военни следят внимателно дейността на въоръжените сили на страните от НАТО