Проф. Знеполски: Наблюдаваме един хаос - частично безсилие на властта, арогантност на неколцина протестъри и млади, които искат промяна

"Клишето казва, че на годишнина се прави равносметка, но с годините всеки рожден ден носи все повече неудовлетвореност. Защото такава е природата на човека, че винаги смята, че не е направил най-важното, което трябва в тоя живот. А за съжаление, възможностите намаляват." Това каза културологът и философ проф. Ивайло Знеполски в интервю за БНР, който днес навършва 80 години.

Проф. Знеполски пожела "мирни и плодотворни години на всички, които са около нас, тъй като възрастта се усеща по-лека, когато има щастие и добруване около теб."

Интелектуалецът коментира общественото недоволство, протестите и блокадите на кръстовища.

"Опитът ми през годините ме е накарал да бъда крайно недоверчив към силовите действия, към активизма, към крайностите. Заставам изцяло зад мисълта на големия теоретик на демокрацията Реймон-Клод-Фердинан Арон, че "Демокрацията е законност, но само със законност тя не може да функционира". Този ензим, който е необходим, за да се задейства законността, е да имаш чувството за компромис. Т.е., без да се говори, без да се търсят общи решения, които задоволяват всички, не е възможна никаква промяна. Революционната промяна винаги води до нещо още по-лошо. Големият разговор, който не провежда нашето общество в този момент, е за състоянието на демокрацията, тъй като изграждането ѝ с голямо закъснение у нас съвпадна с кризисни процеси в развитите демокрации. Светът навлезе в нещо, което теоретиците наричат "посттоталитарна демокрация" - в смисъла на едно радикално отблъскване от тоталитарния модел. Отвращението от тоталитарната практика води до едно силно фрагментиране на обществото, изчезване на общия живот. Съвременната демокрация е странно явление, в което има крайни индивидуалисти и хора, които искат държавата да им реши всички проблеми, частният проблем се афишира. Разбира се, ние имаме и свои български нюанси", посочва културологът.

Проф. Знеполски е категоричен, че е належаща важна промяна, но тя не може да стане по революционен път. Той смята, че е необходимо обновяване на политическата класа, трябва да влезе повече цивилизация, повече познание за модерния свят, а не интуитивно действие и популизъм.

"В момента ние наблюдаваме един хаос, който се състои от частично безсилие на управлението и страх да действа, арогантност на малки организирани групи и наличието на широки и млади слоеве, които искат някаква цивилизационна промяна. Но не виждат нито субекта на тая промяна, нито самите те са в състояние още да направят нещо. Това е много опасна ситуация. Ако погледнем исторически, винаги малките активни организирани групи са водили до големи беди – това са и първите нацистки групи, и болшевиките. Същото така изгубването на политическото – изчезването на границата между системни и несистемни партии... Аз се надявам, че все пак ще има някаква мъдрост у хората, за да се преодолее този хаос."

"За съжаление, редица особености на нашето развитие поставиха интелигенцията в социална изолация. В момента на промяната интелигенцията трябваше да заеме позиция, тя изцяло застана зад новите демократични формации. За съжаление нашият политически живот взе силен превес над интелектуалния живот. За да стане промяната, интелигенцията трябваше да се превърне в партийна интелигенция. Пред самия мен е стоял този въпрос. Интелектуалният дебат за ценностите беше подменен от дебата кого подкрепяш и къде ти е мястото в очертания фронт."

Проф. Ивайло Знеполски е един от емблематичните български интелектуалци през последния половин век. Философ, културолог, семиотик, теоретик на киното и литературата. През годините на прехода акцент в научните му интереси е изследването на близкото минало, като оглавява едноименния институт (Института за изследване на близкото минало) с респектираща издателска дейност. Проф. Знеполски поддържа активна гражданска позиция. Бил е министър на културата в две правителства - на Любен Беров и на Ренета Инджова.