Цената на хляба се увеличи. Причината е скокът в цените на тока и горивата. В последните месеци цената на хляба достигна средно 1,20 лв. за половин килограм, като могат да се видят цени и до 2 лв. 

"За една година цената на газа се увеличи със 150%. От 1 октомври очакваме още 25-30% покачване на цената на газа. Цената на ел. енергия за бизнеса се увеличи с 200%. Цената на транспорта се увеличи с 35%. Имаме да догонваме борсови цени. За първи път тази година по време на жътва имаме феномен - цената на пшеницата се покачи с 30% и тя вече е с около 50% по-висока от цената ѝ по същото време миналата година. Към 10-15 октомври новата реколта ще влезе в мелниците. Оттам нататък може само да гадаем каква ще е цената на брашното", каза председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева пред BGonAir.
Тя добави, че на фона на всички тези компоненти има един друг, който е много важен - заплащането на човешкия труд. 

"Вътрешната инфлация вече е 20%, а не обявените официално 3-4%. Това са факти, които всеки потребител усеща по джоба си. Сами разбирате, че себестойността на хляба и нашата доставна цена се променя. Цената на пшеницата расте, защото е борсова и не се влияе само от вътрешното потребление. 50% от добитата пшеница е с високохлебопекарни качества. От фуражна пшеница не може да се произведе хляб, това е невъзможно", каза още Кукушева.

Имало и добра новина - хлебопроизводителите са в силна конкуренция помежду си. Тя очаква конкуренцията да задържи дълго време цените без драстични скокове. Но тенденциите показвали, че цените на основните хранителни продукти ще продължат да растат, стана ясно от думите ѝ.

"Крайната цена на хляба се определя от нашите партньори от търговските вериги. Към тази крайна цена има 20% ДДС на държавата. Винаги крайният потребител плаща ДДС-то. Едно от предложенията ни е държавата да въведе единна ДДС ставка от 9%. 9-те процента се оказаха печеливша формула и контролният апарат се обучи добре да събира ДДС в рамките на 9%, където той беше въведен. Това е силна антиинфлационна мярка. 9-те процента биха могли да изсветлят изцяло икономиката на държавата", обяви Кукушева.
Тя цитира официални правителствени данни - в държания апарат има 35-40% ангажирани специалисти, които "не знаят за какво са там и какви са техните служебни ангажименти".

"Бюрокрацията ни е тромава, административният натиск върху бизнеса е огромен. Бизнесът се нуждае от квалифицирани и отговорни кадри, които могат да правят пари. В администрацията работят хора с висше образование и в много случаи с повече от една магистърска степен. Тези хора са ни необходими не само да се влеят в нашия бранш, а изцяло в икономиката. Внасяме нискоквалифицирани хора, те не са необходими на икономиката на България", посочи Кукушева.
И прогнозира, че след около 10 години ще изчезне ръчният труд. От бранша считат, че администрацията трябва да бъде оптимизирана, за да работи добре и да прилага равнозначно нормите на контрол.