В началото на януари Великобритания направи ход с потенциално стратегическо значение за войната в Украйна. Лондон обяви старта на Project Nightfall – програма за ускорена разработка на нови балистични ракети с голям обсег, предназначени за украинските въоръжени сили. Новината бе посрещната като възможен пробив в усилията на Киев да компенсира недостига на далекобойни оръжия и да засили способността си за удари дълбоко в руска територия, съобщава Kyiv Independent.

Украйна от месеци подчертава необходимостта от средства за поразяване на военни бази, логистични възли и енергийна инфраструктура на Русия, с цел да повиши икономическата и военната цена на войната за Москва, както и да отслаби капацитета ѝ за ракетни удари по украинската енергийна система.

За разлика от крилатите ракети, които използват реактивни двигатели и летят по относително ниска и плоска траектория, балистичните ракети се изстрелват с ракетен двигател на голяма височина и след това описват дъга към целта. Управлението им е активно основно в началната фаза, което може да ги направи по-малко прецизни, но те компенсират това с изключително висока скорост – често над 3000 км/ч при навлизане към целта.

Именно тази скорост ги прави трудни за прихващане. Само най-модерните системи за противовъздушна отбрана, като американските Patriot, имат реални шансове да ги неутрализират. Русия вече използва балистични ракети в комбинация с дронове и крилати ракети за масирани удари срещу украинската инфраструктура.

Какви балистични ракети има Украйна

Към момента единствените балистични ракети, използвани оперативно от Украйна по време на пълномащабната война, са доставените от САЩ ATACMS, с обсег до 300 километра, изстрелвани от мобилните установки HIMARS. Но наличностите от американско въоръжение стават все по-ограничени, а последните публично известни удари с ATACMS датират от ноември миналата година.

Според проф. Майкъл Кларк от King’s College London, специализиран в отбранителни изследвания, Project Nightfall е замислен именно като заместител на намаляващите доставки на ATACMS. По думите му това отразява по-широка тенденция сред западните съюзници да намалят зависимостта си от американски оръжейни системи и да развиват собствени алтернативи – както за Украйна, така и за собствените си армии.

Паралелно с външната помощ, Украйна развива и собствен ракетен капацитет. През лятото на миналата година Киев обяви, че балистичната ракета с малък обсег „Сапсан“ ще влезе в серийно производство. Ракетата успешно премина тестове през май, включително удар по руска военна цел на разстояние близо 300 километра.

Техническите характеристики на „Сапсан“ не са публични в детайли, но наличната информация сочи обсег около 300 км и бойна глава с тегло над 480 кг. Въпреки това засега няма данни за масовото ѝ използване на бойното поле.

Според британското министерство на отбраната, ракетите по Project Nightfall ще имат обсег над 500 километра и бойна глава около 200 килограма. Те ще бъдат наземно базирани и проектирани за бърза последователна стрелба и незабавно изтегляне от позицията – тактика, сходна с използването на ATACMS от системите HIMARS.

Това би позволило на Украйна да нанася удари по високостойностни цели дълбоко зад фронтовата линия, преди руските сили да успеят да реагират.

Въпреки амбициите, Project Nightfall няма да промени баланса на силите в краткосрочен план. Програмата предвижда три индустриални екипа да получат договори за разработка на първите прототипи, като тестови пускове се очакват в рамките на 12 месеца след избора на изпълнителите. Реалистично, значими доставки за Украйна не се очакват преди 2026 г.

Както отбелязва директорът на New Geopolitics Research Network Михайло Самус в коментар за Kyiv Independent, това е стандартен цикъл за отбранителната индустрия – от избор на изпълнител, през проектиране и изпитания, до доработване на системата въз основа на реални данни. По негови думи е по-вероятно украинските собствени ракети да се появят на бойното поле по-рано, тъй като вече са в напреднал етап на разработка.

Project Nightfall е по-скоро сигнал за дългосрочен ангажимент на Великобритания към отбраната на Украйна, отколкото незабавно решение на фронтовите проблеми. Той показва, че Западът търси устойчиви алтернативи на изчерпващите се арсенали и че технологичната надпревара във войната навлиза в нова фаза – с по-голям фокус върху далекобойните и трудни за прехващане оръжия.