Прокуратурата минирала делото срещу Димитър Желязков - Очите

Прокуратурата тотално е сбъркала с искането за екстрадиция от Турция на Димитър Желязков - Митьо Очите. Това минира делото срещу него за престъпна група за рекет и изнудване, става ясно от определението, с което апелативният спецсъд е прекратил делото срещу Желязков и го е върнал на прокуратурата. Определението на съдиите Красимира Костова (докладчик), Емилия Петкова и Магдалена Лазарова е окончателно. То е постановено на 11 юни, открил "Сега" в регистрите.

През март 2019 г. екстрадираният от Турция Желязков и още 12 души бяха предадени на съд по обвинение, че са организирана престъпна група за изнудване, принуда чрез заплахи, палежи и разпространение на наркотици. Желязков има обвинение като ръководител на групата, като част от престъпленията според прокуратурата е извършил лично, а други – разпоредил. Групата е действала от януари 2013 г. до 2 август 2018 г. в Бургас, Ямбол, Несебър и Слънчев бряг, твърди още прокуратурата. 

Делото веднъж вече беше върнато на прокуратурата заради пропуски, включително и заради липсата на съгласие от Турция за наказателно преследване на Желязков за всички престъпления, за които българската прокуратура му е повдигнала обвинения. Желязков е предаден на българските власти, за да бъде съден за четири конкретни престъпления, описани в молбата за екстрадиция на главния прокурор. Това са - ръководене на организирана престъпна група в периода от януари 2013 г. до август 2018 г. с цел извършване в страната на определени престъпления, съучастие в изнудване, придружено с лека телесна повреда и с унищожаване на имущество, съучастие в палеж на сграда, автомобил и машина. Внесеният обвинителен акт обаче приписва на Желязков 10 престъпления. 

На 10 юли 2019 г. главният прокурор (тогава Сотир Цацаров) прави допълнително искане до турските власти. Към 6 май 2021 г. това искане е уважено на първа инстанция от Шестнадесети съд за тежки престъпления, район Бакъркьой, Истанбул. Сега делото за екстрадицията е във Върховния съд.

Оказва се обаче, че и допълнителното искане до Турция не е направено както трябва. "В обвинителния акт и понастоящем фигурират престъпления, за които Желязков нито е екстрадиран, нито е поискана допълнителна санкция от чуждата държава за съдене за тях", констатират тримата апелативни съдии. И обясняват, че става дума за престъплението по пункт 9 от обвинителния акт - изнудване за 250 хил. лв. през април 2018 г. "В уважената молба за екстрадиция от 15 август 2018 г. такова престъпление отсъства. То отсъства и в молбата на главния прокурор от 10 юли 2019 г.", категоричен е съдът. 

Магистратите се спират и на друг пропуск. В пункт 6 на обвинителния акт Желязков е представен като извършител, подбудител и помагач, посочени са и пряко извършени от него действия. А допълнителната молба на Цацаров от юли 2019 г. "претендира за получаване на съгласие от турските власти за съдене у нас на лицето само като подбудител на други извършители", пишат съдиите.

Тъй като по допълнителната молба за екстрадиция от 2019 г. все още няма окончателно решение, може да се предположи, че отправянето на ново искане ще доведе до солидно забавяне на делото, прогнозира апелативният съд. Магистратите подчертават и че изобщо няма гаранции как турските власти ще отговорят на поредна допълваща молба за екстрадиция.