В интервю за предаването "120 минути" на бТВ бившият премиер на тогавашната Република Македония (1998-2002 г.) се върна 12 години назад, когато в друго интервю говори за времето, в което теми като промяната на името на страната бяха истинско табу. Тогава Любчо Геогиевски казва, че не вижда проблем в име като „Северна Македония“. Сега се смее.

„Вижте, имам един такъв образ в Македония, че нещата ги казвам много преди да се случат, но не ме слушат и Македония загуби много време по този въпрос. На практика бях първият политик, който каза, че няма никаква трагедия в това Македония да бъде Северна или Горна Македония“, коментира Любчо Георгиевски.

„Но някои от тези пророчества мисля, че важат и за България. Ако го изпуснете Заев, България ще трябва да чака поне 10 години, за да дойде нов такъв лидер, за да продължат отношенията ни. И мисля, че точно това се случи – ето вече 4 години, ако не се лъжа, ще изминат. Надявам се, че няма да се сбъдне и това пророчество и още 6 години да чакаме да се освободят процесите между Македония и България“, допълва той.

Казва, че в уравнението са се включили силите на антибългаризма и проюгославието. „Вие, ако погледнете един председател на македонската академия на науките – има десет интервюта, в които винаги казва: Ако се вкарат българите в конституцията на Македония, това е крах, край на Македония! Това, когато ви го казва един председател на Академията, това създава обществено мнение“, продължава Георгиевски.

„Аз съм на чисто с общата история между Македония и България и нямам проблем тук, в Македония, да говоря за това, макар че все по-малко и по-малко ме викат на интервюта“, признава той с усмивка.

Основният въпрос днес е - какъв път ще изберат политиците в Скопие, след като краят на шумната кампанията за гласовете на хората върне тишината край Вардар?

„Очевидно ние ще имаме ситуация, при която Македония след тези избори ще бъде много по-близо до сръбския свят, отколкото до европейския свят. Мястото за оптимизъм е много ограничено, защото ВМРО-ДПМНЕ, но не само ВМРО-ДПМНЕ, доста дълго, може би три години, своята политика я основават на антибългарска реторика - срещу френското предложение, срещу вписването на българите в конституцията. Просто не мога да видя как могат да направят този завой след толкова много негативна енергия изведнъж да кажат: „Чакай, това не е толкова голям проблем!“, посочи Георгиевски.

Емоционалната предизборната кампания в Северна Македония беше доминираната от един повтарящ се въпрос – вписването на българите в конституцията като условие за начало на преговори с Европейския съюз. На фона на скандиранията обаче не стана ясно… защо това е проблем?

„Това не е никакъв проблем! За Македония да се вкарат българите в конституцията с оглед на това какво преживя Македония и какви компромиси направи – с гърците промяната на името, с албанците – промяната на вътрешното разпределение и много, много други отстъпки!“, отговори на този въпрос Георгиевски.

Той коментира какво означава това за македонците и колко още могат да чакат по пътя си към Европейския съюз.

„По-голямата част от македонците от ранните '90 години не могат да преболедуват югославянството и Югославия. И когато ние излязохме 1990 година и създадохме отделна, независима Македония, когато Югославия се разпадаше, Милошевич беше много страшен по това време. Започнаха да вървят към тази идея. Но трябва да кажа, че българското вето и тази реторика, която тогава дойде от някои български по-екстремни политици и постъпки, просто отключиха още веднъж сърбоманството в Македония. И се страхувам, че в този момент, на фона на тази структура на македонски елити, и „дълбока“ държава, и население – на всички тях им е добре дошъл разговорът за българското вето, за да се обърнат отново към сръбския свят“, обясни бившият премиер.

„От друга страна, сега Вучич води една постоянна в реториката си много позитивна политика към Македония, не е толкова страшен като Милошевич. И мисля, че много от македонците ще бъдат дори по-щастливи да влязат в някакъв съюз със Сърбия, отколкото да влязат в Европейския съюз“, допълва той.

„Македонското общество трудно се освобождава все още от тази югославска, комунистическа идеология. Това е последното общество от републиките в бивша Югославия, в което тази декомунизация, и деюгославянизация все още не е приключила в съзнанието на обществото, на интелектуалните елити, а дори и на голяма част от народа. Най-тъжното е, че днес то преобладава в цялото ВМРО-ДПМНЕ, което утре трябва да формира правителство“, казва Георгиевски.

„Македония беше в златната ера на антиквизацията. И мисля, че промените, които се случиха, след падането на Никола Груевски и идването на Зоран Заев, поне тази работа я свършиха – антиквизация формално, същински не съществува. Има все още следи в Скопие от тази антиквизация, но вече не се говори по телевизиите за това, няма нови документални филми за антична Македония. 

Мнозинството от населението не вярва в тази приказка“, казва сега Георгиевски.

Македония беше в златната ера на антиквизацията. Беше в приказката за антична Македония, в която вече не вярва. Но една друга приказка се превърна в реалност и след тези избори стана болезнено ясно, че макар и с променено име, съдбата на държавата Северна Македония е в ръцете… и на албанските политици.

„Ако ги погледнете областите, границите, в които албанците живееха преди 10 години, ще видите, че те сега са удвоени. И в тази перспектива, след 10, максимум 20 години, Македония ще бъде трета албанска държава“, коментира Георгиевски през 2012 г.

„Това продължава да е проблем, но вече политическите партии не реагират по такъв начин на този въпрос, защото всички трябва да се коалират накрая с някоя албанска партия. Иначе това, което си казахме тогава за албанския фактор, на практика и се случи – Македония е сериозно демографски променена страна, да не говоря за трансфер на капитала в албански ръце… Това стана част от реалността, но вече емоционалният проблем хората не го преживяват по същия начин“, признава Георгиевски сега.

-----

По време на управлението на Любчо Георгиевски са размразени двустранните отношение между България и Северна Македония, като през 1999 г. е подписана съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща компромисно решение на така наречения „езиков спор“.